За да илюстрирам интегралната цялост на Естествената психотерапия, ползвам природната метафора на дървото на Живота.
Корените на дървото символизират аналитичните направления в психотерапията. Фокусът по правило е в миналото, стремежът е да се работи с несъзнаваното, в случая подсъзнанието. Психоанализата е достигнала до основни психични динамики и факти, които по мое мнение са чудесен контекст и основа за коя да е терапевтична модалност. Да, в психоанализата съществуват твърде много илюзии, неефективност и откровени изкривявания (виж „За психоанализата и други митични животни„). Но, въпреки това, пълното ѝ отричане би било изхвърляне на бебето заедно с мръсната вода… Отхвърляйки психоанализата, както това се прави в някои модалности, се отсичат самите корени на холистичното терапевтично „дърво“. Но, в тази статия умишлено не желая да се спирам на тесногръдите и невиждащи по-далеч от носа си противоречия между отделните парадигми, а ми се иска да погледна на цялостната картина.
Стволът на това символично психотерапевтично дърво, се явява когнитивната наука, поведенческата психология и психотерапия. Всичко е проследимо, последователно, ясно, видимо, но и някакси доста грубовато, общо и единствени скелетно. Редукционистка сама по себе си, но изключително нужна и основна част от цялостния терапевтичен процес.
Клоните пък – когнитивната психология и психотерапия. Вече се появяват вътрепсихични процеси, но отново изследвани индиректно, през поведението. Но, вече се работи с мисленето, поведението, а оттам и с афекта, емоциите.
Малките клонки – разклонения на дървото, са краткосрочните терапии на възможностите. При тях работата отново е изключително фокусирана в цел, прагматична резултатност, с фокус основно настоящето и бъдещето, без особен интерес към личната история на клиента. Краткосрочните терапии сами по себе си са с ограничена стойност, но като част от по-големия пъзел са нужна част от цялостната психотерапия.
Листата символизират хуманистичната психология и психотерапия. Те вече представляват качествено различна система – захранват се както от земните сокове, през корените, стъблото и клонките, но и директно от слънчевата светлина. Визията за човека е твърде различна от тази, характерна за предходните парадигми. За психоанализата човекът в основата си е едно коренно нагонно и доста примитивно същество. За поведенческата психология човекът е просто стояща на два крака маймуна или био компютърна машина, която може да бъде персонално и социално обуславяна, разобуславяна и нищо повече. Когнитивната наука добавя и вътрешен психичен процес в тази маймуна, но принципно не променя визията си. Краткосрочните терапии на свой ред, като цяло въобще не се и интересуват от естеството на човека, а единствено от прагматичните резултати. Хуманистичната психология и психотерапия обаче вижда човека като изначално добър, слънчев, самосъзнателен и разумен, способен със свободната си воля, наситена с любовта, да благува и добротвори неограничено. Самият принцип тук е различен – слънчевата светлина на човешкия потенциал директно се приема и преобразува в жизненост.
Цветовете и плодовете на естествената психотерапевтична система представляват трансперсоналната и базираната на световните психо-духовни системи психология и психотерапия. Тук визията за човека е като изцяло духовно съшество, което единствено ползва „скафандъра“ на тялото, за да премине през поредния житейски урок в земното училище.
Соковете на дървото, пронизващи го във всяка негова част, са съответно психотелесните, хипнотичните и базираните на медитация направления в психотерапията. Ако първите са екстравертно насочени, то вторите са фокусирани навътре, към Същността. Работата през тялото и поведението, както и с променено състояние на съзнанието, действително има ключова роля в терапевтичната промяна. Описал съм това тук: „За психоанализата и други митични животни“. В Естествената психотерапия въвеждаме синтез между психотелесния подход и клиничната хипноза – ражда се т.н. психотелесна или динамична хипнотерапия.
Соковете на психотелесната преживелищност, трансовият и майндфул подход, са жизнените течности на вътрешната алхимия, които пренасят дъха на опита от корените към листата и обратно, свързвайки несъзнаваното с осъзнаването, плътта с духа, миналото с настоящето, свръхсъзнанието с подсъзнанието през разширената съзнателност. Ако психотелесните терапии изразяват живота през движението, дъха и преживяването на телесната истина, то медитативните (майндфулнес) насочват потока навътре, към съзерцанието и тишината на Същността. А клиничната хипноза е техният алхимичен мост. Тя отваря прохода между съзнаваното и несъзнаваното, между волята и дълбинния разум, като въвежда човека в състояние на цялостно свързване с вътрешните му пластове.
Системната психотерапия е като кореново и надземно преплитане с другите дървета и растения. Тя учи, че нито едно дърво не живее изолирано. Под почвата мицелът на взаимната сързаност и системното кръгово общуване, обменя хранителни вещества, любов, болка, информация и съдба. В тази мрежа партньорствата, семействата и общностите пулсират взаимно в обща система. Системният подход открива човека не като самостоятелен организъм, а като възел от връзки, където симптомите често са послания на нарушено равновесие в цялата гора. Така системната и партньорска Естествена психотерапия работи специфично. Ако на индивидуално ниво осъзнаваме и трансформираме травмата в дълбочина, фокусът в партньорските отношения са предимно системната комуникация, възможностите, осъзнато промененото поведение, отношенията в общата свързаност. А дълбоката и цялостна психична диференциация се навигира в индивидуална психотерапия, където принципните подходи са различни. Така системната и партньорска Естествена психотерапия има своето достойно място в пъзела на Естествено психотерапевтичната цялост!
А ЕГАПИ, Естествената Генерационна Психотерапия (Естествени констелации), е самото семе на рода, носещо кодовете на предците. Тя работи с родовите заложби и съдбовните нишки, вплетени в ДНК-то на душата. Ако системната терапия обхваща живата мрежа на връзките и отношенията в настоящето, ЕГАПИ слиза по-дълбоко. В семенната памет, където времето не съществува, а миналото и бъдещето се срещат в едно пулсиращо настояще. Там се особождава потенциалът, прихванат от наследените програми и се пробуждат спящите заряди на рода, за да може дървото да даде плод не през сляпо повторение, а чрез осъзнато продължение.
Така соковете на Genuine Psychotherapy протичат през всички пластове на дървото — от несъзнаваните корени до просветлените цветове — и държат жив духа на психотерапията като единен организъм, дишащ с ритъма на Живота.
Интегралната Естествена психотерапия обхваща цялото терапевтично „дърво“ и холистично достига до метакогнитивния зрител, до космоса на вътрешния безпредел и великата мистерия на живота. Ако дървото символизира психотерапевтичната интегралност, то слънцето тук се явява метафора за холистичния вътрешен наблюдател.
Автор: Орлин Баев