Здрава Емпатия

Емпатийността е особено нужна в терапията, но прекалената е действително съсипваща. Защото преживяващият я става като чувствителна, трепкаща струна – всяка радост и красота, човешката душевна дълбочина и регистриран смисъл, водят до екстаз. Но и преживяването на грубостта, насилието и престъпването на сърдечните закони наоколо също хвърлят директно в ада… Преживявал съм такава прекомерна емпатия с години. 

Прекрасно, задушевно, изключително хуманно качество е – но, с мярка. Тази мярка не идва обаче от някакво само ментално решение, а от баланса с нещо, което съкратено мога да нарека…самобладание или дух. То е като в партньорските отношения – съчетават се полюсите на мъжа и жената. А любовта е колкото всеприемаща и безусловна (женска, майчина), толкова и поставяща здрави граници и здраво твърда, себезаявяваща се (мъжка, бащина). 

По-дълбоко от когнитивното проследяване, решение и работа, в посока такъв баланс работи медитацията. Говоря от преболял опит. В смълчаното безмълвие на ума, метакогнитивният зрител самообладано стига директно до несъзнаваните травматични наличности, съдържащи се не в някакво метафизично пространство, а в дългосрочната памет на тялото (embodiment, отелесеност). 

Това самообладано разширяване на съзнанието в медитативния процес е от спектъра на тази бащина, поставяща външни граници, а вътрешно приемаща любов. Феноменологичното (интроспективно) преживяване е за един здраво твърд воински дух, който свързва стимулите от външната реалност директно метакогнитивно със собствените дълбоки когнитивни схеми в несъзнаваното – съответно ги преобразува до адаптивните им потенциали, като част от това трансформиране е разтварянето на прекомерната им емпатийна болезненост до оптимална, здрава емпатия. 

Воински дух! 

Получава се един вид медитативна падаща стрела (когнитивна техника) – но, много по-дълбока от първоначално рационалната, аналитична такава.