Забележка от автора: долният сценарий написах през 2006-та година. Проектът, както се вижда, е от по-късна дата. Участвах в конкурс, който не спечелих… Съзнавам, че сценарият може да бъде обогатяван, преработван, сведен до конкретизирано от режисьор добро изпълнение. В никакъв случай не е застинал и винаги може да се измени и насити с повече жизнена действеност. Бюджетът също може да варира, като изложеният в проекта е само пожелателен. Публикувам сценария тук, в публичното пространство на блога си, като по-добър вариант от „събиране на прах“ в електронната папка на компютъра ми! 🙂 Приемам идеи и готовност за реализацията му!
Проект за осъществяване на късометражен филм
на тема
“Животът на един заекващ”
Дори при наличието на системни изследвания в областта на речевата патология, причините за съществуването на заекването и начините за премахването му са неизвестни на съвременната наука. Животът на заекващите често е тежкият трънлив път на голгота – път вървян в самота, тотално неразбиране и пренебрежение. В развитите страни – тези, към които и нашата малка държава е тръгнала – заекването отдавна е в списъка на уврежданията, а носителите на тази речева патология се ползват от предимства в комуникациите, трудоустрояването и образованието. Общественото мнение по проблема в тези държави отдавна е достигнало адекватната позиция на толеранс и уважение към хората със заекване. Разликата в отношението към хората с увреждания в развитите държави и България е огромна. Използвам думата “отношение” както в ролята и на психологичен конструкт: емоционално – ментална нагласа, така и на актуалната житейска ситуация на нищета, на която хората с увреждания в България са подложени…
Смятам, че основен признак за развитието на един народ е интеграцията и социалното включване на хората с увреждания. Лайт мотивът на филма е именно социалната интеграция на хората със заекване.
Цел на проекта
- филмът е насочен към българската общественост и цели да запознае зрителите с предизвикателствата в живота на заекващите, както и нуждата от промяна на стереотипните клишета и стигма по отношение на тях.
- филмът цели установяване на нова позиция на заекващия човек в общество, в което заекващите хора не се срамуват и не изпитват вина заради заекването си. Общество, което приема хората, които заекват такива каквито са – хора като всички останали, заслужаващи уважение и социално включване както всяко едно човешко същество.
Много млади хора със заекване се изправят пред редица изпитания, поднесени им от “нормално говорещия” и често нетолерантен свят. Изолацията и враждебността в различните им форми и степени са явления, които допринасят за неравностойното положение на тези младежи при търсенето на работа, активното участие в социална среда и във всекидневното общуване. Познавайки много добре ситуацията на младите хора със заекване, стигнах до идеята за филм, който да подобри интеграцията им, да повиши тяхното самочувствие и да създаде предиспозиции за по-пълноценната им изява.
Подцели
- повишаване на информираността, свързана със специфичните проблеми на хората, които заекват;
- подобряване на отношението към заекващите и повишаване на толерантността към тях от страна на обществото;
- минимизиране на случаите на дискриминация на заекващите индивиди;
- осъществяване на морална подкрепа на заекващите и създаване на предпоставки за преодоляване на социалната им изолация;
- стимулиране на социална активност и смелост в носителите на тази речева специфика;
Причини за осъществяване на проекта
Филмът е пилотен за България и Балканите проект, който ще запълни огромната нужда от информация в областта на заекването. Филмът ще бъде подходящ учебен материал за обучението в университетските хуманитарни програми, като същевременно представлява интерес и за широката българска и чуждестранна общественост (предвидени са субтитри).
Очакваните резултати
Успех на филма сред широката общественост на България и извън нея, което ще допринесе за издигане имиджа на заекващия индивид и ще даде възможност да се заговори по-интензивно по тази тема.
С реализирането на този проект очакваме да се заговори по-сериозно за говорното нарушение заекване и за нуждите на носителите му. Очакваме обществено изградената представа относно заекващите да бъде променена. Да се утвърди нова визия на заекващия индивид като адекватен равнопоставен член на обществото. Филмът ще представлява действен фактор в процеса на по-пълната социална интеграция в обществото на заекващите хора и промяна на атавистичните социални клишета, наложени върху имиджа им от медиите. Филмът ще вдъхне повече самочувствие на хората, които заекват, ще покаже, че заекването не е дефект, а особеност на речта, ще популяризира проблема и ще апелира за емоционално интелигентно отношение и толерантност към него.
Планиран период на изпълнение: Декември – Януари, 2008-2009г.
Продължителност на филма: около 30 минути – ще стане ясно в хода на реализацията му. Средна очаквана продължителност: 27 – 30 минути.
Необходимо финансиране
По предварителни изчисления, минималната сума за реализирането на проекта в адекватен на целите му вид, е 38 200 лева, които ще покрият разходите за заплащане работата на професионален режисьор, оператор, монтажист, анимация, декор и снимачен контекст, транспорт на актьорите и оператора, осветление, превод, актьори, статисти и др. Държа да отбележа, че филмът ще бъде осъществен с доброволното участие на част от актьорите и статистите, което ще снижи разходите по осъществяването му значително до споменатата символична дори за нискобюджетен късометражен филм сума от 38 200 лева.
Забележка: Бюджетът на късометражен нискобюджетен филм в България понастоящем възлиза на 200 000 – 300 000 лв.
Конкретни разходи:
- Заснемане от оператор: 5000 лв.
- Режисьор – 7000 лв.
- Монтаж: 3000 лв.
- Изготвяне на анимирани кадри и монтажът им: 6000 лв.
- Снимачен контекст, декор, наемно облекло: 2000 лв.
- Транспорт на екипа и оператора до снимачните обекти: 1500 лв.
- Комуникационни разходи – тел. разговори при организацията: 1000 лв.
- Осветление: 1500 лв.
- Актьори: 5000 лв.
- Статисти: 2500 лв.
- Управление на проекта и мениджмънт: 3000 лв.
- Превод субтитри: 400 лв.
- Режийни разходи: 300 лв.
ОБЩО: 38200 лв.
Сценарий на късометражен филм
“Животът на един заекващ”
Текст в началото на филма, на цял екран, с едри букви (2 сек.) – на фона на снимка на айсберг в океана и “Малка Нощна Музика” :
Текст: (едновременно с писмения надпис, приятен женски глас чете текста) ”Човечеството стигна до Луната, но все още не може да разреши проблема заекване!” (Петър Тонев).
- Нов екран: “Заекването е говорно разстройство, което засяга над 60 000 000 души от цялата планета. В България носителите му са около 80 000. Според английското списание “Speaking out”, на всеки 7,5 секунди в света се ражда човек който ще заеква.
Заекването е многомерен проблем, който чрез промените в артикулацията, гласа и езиковата репресия директно въздейства върху изявата на заекващия в обществото, междуличностните отношения и оттам и на психо-емоционалното му състояние! Преживяванията от постоянното присъствие на заекването са далеч по-големи, отколкото видимата речева дисфункция. Тя е само видимата част на айсберга, а под повърхността, в подсъзнанието на един заекващ се крие огромна маса от потиснати емоции! Заекването се отразява върху целия съзнателен живот и води до страх от говорни ситуации, присмиване и социално отхвърляне. Съзнателно или несъзнателно се формира поведение на мълчание. Затормозяването от заекването особено силно тегне над високоинтелигентните и притежаващи дар слово заекващи! Много умни и способни заекващи се лишават от желаната професионална реализация и потискани от проблема си се отказват да приемат професия или кариера свързана с по-висок престиж и финансово възнаграждение, просто защото ще им се налага да говорят повече… (из книгата на Петър Тонев: “Същност, Диагностика и Терапия на Заекването“)
- Надпис на чист екран: Животът на един Заекващ
- Говоря пред пълна зала: “Уважаеми дами и господа, днес ще ви представя мястото на интегралната парадигма в съвременната психология !…” Заеквам силно – потене, очите, мимиките, изразявам унижението, страха, срама.
- Кадърът преминава в картина на бясно биещо сърце, надбъбречни жлези – отделяне на кортизол – надпис ”кортизол” като фон на отделянето. Изображение на мозък отвътре – кръвоносни съдове, които се разширяват от напрежение, обтягащи се до крайност невронни влакна (ескалиращо напрежение) – този образ се задържа за момент – като звуков фон на тази картина се чува злокобен шепот на женски старчески глас: “Страх, страх, срам, срам, вина, вина !” – преминава в експлозия в мозъка – нервните влакна се късат, кръвоносните съдове се взривяват – мозъчната експлозия преминава в образ на реална експлозия (може да се вземе готов запис).
- След това – седя в тоалетната на университета, седнал на капака на тоалетната чиния – тишина – изобразявам бягство, отдръпване от хората, отчаяние, вина, преживявам позора – гледам празно в пространството- мъка, болка, депресия. Отпускам се назад и затварям очи в безнадеждност.
- Следваща Сцена – работя в офис. Има събрание около масата. Трябва да обясня някакъв проект по диаграма на скица на работното табло. Започвам, но заекването ми е много силно. Извинявам се страхливо. Изразявам срам и ниско самочувствие. Смачкан съм от живота и ситуацията. Блокирам силно, настава неловка ситуация. Другите се споглеждат многозначително. Сядам! Камерата снима очите ми – изразяват отчаяние и болка, стремеж и потиснато желание за изява. Разговорът в залата остава като тих фон, а се чуват мислите ми: “Господи, защо? Защо, господи? Искам да говоря! Моля те, Господи, искам да говоря!” Излиза колежка и уверено и чаровно започва да разказва по диаграмата.
- Сцената се сменя: двама спринтьори са застанали на пистата готови за старт – след сигнала (изсвирване със свирка) те тръгват да бягат. Единият уверено спринтира, но другият е с вериги на краката си – постоянно се спъва, пада, става, пак бяга, пак се спъва и пада. (така правим връзка между възможностите на флуентно говорещия и заекващия).
- Сцената се сменя с два дебатиращи отбора (от по 3 души например всеки). Единият отбор привършва изявлението си с думите: “Това е нашата теза и тя пряко доказва несъстоятелността на вашата!”. Аз започвам да отговарям от името на другия отбор, но силно заеквайки: “Вие практикувате празна софистика без никакви аргументи, уважаеми господа…!”
- Пред огледалото: Гледам образа си злобно, с омраза. Шепна: “Глупак! Нищожество! Всяко дете на три години говори по-добре от теб! За нищо не ставаш. Неудачник!”.
- Картината се сменя с чаровно малко момиченце, което си играе вкъщи с мама – телефонът звъни – то вдига и говори с много ясна дикция, сладък глас и самоувереност: “Това е семейство Иванови. Говорите с Мария Иванова. С какво мога да ви помогна?”
- Отново аз пред огледалото. Викам: “Пелтечещо Чудовищееее!”. Удрям злобно с юмрук огледалото и го чупя. Порязвам се и кръвта потича – прокарвам ръката си през лицето – кръвта показва болката, неприемането и самобичуването ми. Поглед в счупеното огледало –сцената с огледалото: на фон на песента на Китаро: “Silence”.
- Следваща сцена: дискусия по време на учебен час. Всички дискутират оживено. Аз мълча и гледам напрегнато. Сцената продължава, но звукът от дискусията затихва, остава на заден план и се чуват мислите ми, като в същото време се показва мълчаливата ми напрегната физиономия: “Аз знам, аз знам, искам да се изразя, искам да говоря, искам да говоря!!!” Сцената се сменя със свистяща тенджера под налягане. Отново в учебния час – пиша, изразявам се писмено – пиша: “Мога да говоря, мога да говоря, мога да говоря!!!” (цяла страница е изписана с едри букви)!(Камерата снима зад мен писането ми и надписите).
- Сцена със силна мрачна гръмотевична, със светкавици буря – няколко секунди.
- Седя сам и настрана от колектива – лицето ми изразява гняв и напрежение.
- Чета обява за работа : “ Търсим амбициозни, комуникативни и социабилни млади хора! Ако сте такъв, позвънете ни!” Влизам у дома си, поглеждам номера – обаждам се по телефона. Казвам, пелтечейки и гримасничейки, правейки спазматични помагащи движения: “Казвам се Петър Петров. Прочетох обявата ви за работа. Желая да работя за вас. Кога бихме могли да осъществим среща?”
- Снимаме офис, служителката, която приема обаждането ми. Казва: “Благодаря ви! Ние ще ви се обадим!” Затваря телефона и саркастично клатейки глава, задрасква името ми, което си е записала – ясно да се види задраскването.
- Сцена – отварям интернет страницата на jobs.bg – списък с професиите: след кадъра със сайта, се дава на цял екран надпис на всяка професия и кратка сценка за работата:
- Администрация – надписът Администрация се дава на голям екран, сменя се от чиновник, говорещ по телефона в офис. Сцената се сменя с мен в същата ситуация – заеквам, говорейки по телефона.
- Банково дело – служителка обслужваща клиент по сметката му. Сменя се сцената с мен на нейно място – обяснявам на клиента заеквайки наличността на сметката му.
- Застрахователна дейност – човек звъни на врата на къща, представя се и предлага застраховане с чудесна дикция. Образът на човека се превръща в моя образ – повтаря се представянето и предлагането, но с тежко заекване.
- Изкуство и забавление – сцена в хотел – аниматор организира игра на групичка хора. Образът на аниматора се прелива в мен – заеквайки говоря на хората – провал.
- Консултантски услуги – консултантът говори с клиент – обяснява му положението на финансовия пазар. Аз съм колега в офиса и клиентът се препраща на мен – заеквам тежко, а клиентът смутено гледа към предния консултант.
- Медии – Журналистка взема интервю от известна личност – усмихната и с ясна дикция. Сцената се сменя с мен в същата ситуация – заеквам силно…
Оттук надолу сцените се представят направо с ролята на заекващ, без сравнение с флуентно говорящ като по-горе, тъй като вече има оформено впечатление за идеята на сценките.
- Научна дейност – Конференция – заставам пред катедрата с микрофона и започвам тежко заеквайки да представям доклад.
- Образование, курсове – водя курс по НЛП – представям E – prime модела на говорене – дисоциативното говорене – заеквам тежко.
- Правителство и политика – прави се монтаж на сцена от народното събрание, където аз съм зад трибуната и предлагам законопроект за обсъждане. Тежки тонични блокове.
- Реклама, PR – представям даден концерн пред медиите – заеквам неприятно
- Правни и юридически услуги – съдебна зала, процес – явявам се адвокат – започвам защитните си думи – заеквам.
- Като заключение на горните сценки за професионалната реализация на заекващия: затварям страницата на jobs.bg и гледам в празния екран…
Всички горни сцени са на фона на подходяща музика, сменят се бързо и отразяват мисловния ми процес на търсене на подходяща работна позиция!
- Седя си вкъщи. Гледам филма “Братовчед ми …(забравих името – може би Вини…)”. Моментът със заекващия адвокат. Ям сандвич. Потичат ми сълзи – ръката ми със сандвича безжизнено се отпуска. Гледам унижен.
- Друга сцена – застанал съм всред тълпа от хора – унижено и засрамено гледам плахо, а тълпата ме сочи с пръст, хили се злобно и крещи подигравателно: “Пелтек! Скапан пелтек! Ха ха ха! Ха ха ха!!!” – последните две сценки са израз на социалното отношение към заекването и представянето му в медиите.
- Нова сцена: Лежа в леглото, ръцете ми са зад главата и гледам в тавана – мечтая – кадърът се сменя с въображаемия образ: флуентно говорещ е заобиколен от заекващи, които му се смеят, сочат го и си казват един на друг: “Т т този не ммможе дда гговвори. Ччуй го само ккак гговори!” – флуентно говорещият уплашено казва: “ Но аз говоря толкова леко и свободно! Какво искате от мен?”. Някой от заекващите казва: “В ннашия свят ннормален говор е ззаеккването!”. Продължават да му се смеят, като коментират леко заеквайки забавната реч на флуентно говорещия.
- Нов кадър: Група младежи са на туризъм в планината. Единият от тях е заекващ (аз) и се включва в разговора. Заеква. Един от компанията му казва: “Абе, пелтек, млъкни, че ми писна да те слушам!”. При това камерата снима обидата, която изразява лицето ми. Сцената се сменя: туристите минават по стръмен склон, при което най-отзад на групата са останали заекващият и този, който го е срязал. Другите завиват зад някоя скала. Този последният се подхлъзва и се свлича през ръба, като едва успява да се хване – виси. Моли за помощ. Без да се замислям, хвърлям раницата си и издърпвам човека. Той още разтреперан от уплахата и дишайки тежко казва :”извинявай, че те обидих!”. Отговарям: “Не се притеснявай, приятелю – никой не е съвършен – прощавам ти!” – Потупвам го благосклонно по рамото. Той отговаря: “Сега разбирам, че всеки е уникален и ценен – такъв какъвто е!” – Да, приятелю – по -добре е човек да говори заеквайки, отколкото да звучи гладко(плоско)!
- Нов екран: Айсбергът на заекването
- Диаграмата с айсберга и подводните психични „схеми” на заекването.
- Надпис в горната част на екрана: „Емоционално потискане, емоционално лишение. Съпротива, неприемане на себе си. Аз съм незначителен и нямам право да проявявам несъвършенството си пред хората”. На фона на надписа се появявам с огромен надпис ЗАЕКВАНЕ на гърба си, който ме е прегърбил под тежестта си като гърбица. Постепенно под тежестта му падам на колене, още по-надолу, свивам се максимално под тежестта и гледам с ужасени очи изпод надписа.
- Надпис: „Страх! Какво ще кажат хората? Социална фобия.” На фона на надписа следната сцена: застанал съм пред жури с листове с номера оценки (0-10) пред тях. Говоря заеквайки: „Кккказвам сссе Ооорллин Ббббаев”. Журито (пет човека), седнало зад маса гледа злобно критично и вдигат листите с оценки 0, като се зъбят, гледат злобно и викат: „Никой, нищо! Провален! Пълна нула!”
- Надпис „Провал”, над пирамидата на Маслоу (по-долу). На фона на надписа играя сцената на Сизиф: търкалям камък (от стереупор) с голям червен надпис върху него ЗАЕКВАНЕ. Търкалям го по малко хълмче (да речем в някой парк), като отдолу нагоре по хълмчето са наредени петте надписа (може би в/у стереупор или на хартия и забити в земята) от пирамидата на Маслоу: Физиологични нужди, защитеност и сигурност, обич и принадлежност, самоувереност, себеактуализация (мъдрост, автентичност, самодостатъчност, творчество, жизненост…). Някъде между третия и четвъртия надпис от пирамидата на социалния успех не успявам да избутам камъка на заекването, падам, търкулвам се в основата на „социалното” хълмче притиснат от камъка.
- Надпис „Социална фобия – какво ще кажат хората?”. На фона на надписа се появява сцена с мен давещ се (в някой басейн например). Около мен плуват хора, пред басейна се разхождат други. Аз искам да кажа „Помощ”, но заеквам – „ппппомощ” и уплашено сам си затварям устата с ръка. Пак пробвам да кажа „помощ”, но пак заеквам и пак сам си затварям устата уплашено (сцената се повтаря три пъти). Потъвам!
- Надпис „Перфекционизъм”. Надписът се стопява и се появява сцената: катеря се отчаяно и с голямо усилие по отвесна стена за катерене (има такива в града). На стената от двете ми страни има стрелки, сочещи нагоре с надпис до тях УСПЕХ, а над главата ми надпис: „ТРЯБВА да успяваш по възможно най-добрия начин!” Хлъзгам се и полетявам надолу, не успявайки да задоволя перфекционизма, тласнат от психомеханизмите на заекването.
- Надпис: „Дефектност – Срам – Тъга”. Надписът се стопява и заменя със сцената на мен, свит по средата на тротоара, като хората минават около мен и ме прескачат. Облечен съм мръсно и просешки, брадясъл, рошав и грозен, изразяващ срама от дефектността си. На челото ми с маркер дебело е написано: „ПЕЛТЕК”.
- Надпис: „Наказване – Вина”. Надписът се стопява и се появява сцена с мен, облечен с монашеско расо, съблечено до кръста. Самобичувам се с жестоко изражение на лицето до кръв.
- Надпис: „Песимизъм – Негативизъм – Депресия”. Стопява се и се заменя със следната сцена: аз съм в тъмна стая, по бански, седнал в ъгъла, свит и треперещ. Осветлението се нагажда така, че да се види тъмнината в стаята и само силуета ми в него.
- Надпис: „Социална изолация – Недоверие – Бягство”. Надписът се стопява и се сменя с мен, седящ под дърво в гората, с поглед вторачен в луната (снимано през пълнолуние) на фона на виенето на вълк. Може да се снима в борисовата градинка, а воят да се монтира.
- Следният надпис на цял екран, на фона на лека приятна музика (надписът може да се прочете заедно с показването си на екрана): „Психотерапия на заекването.
Аз имам право свободно да изразявам емоциите и речта си! Аз съм ценен в този живот и имам незаменимо място в него! Аз съм значим и имам право да бъда такъв, какъвто съм! Аз съм заекващ! Аз приемам себе си като заекващ! Аз имам право да заявявам и демонстрирам заекването си пред хората открито! Аз имам право да заеквам! Аз искрено приемам и обичам заекването си!
Аз имам право да греша! Аз имам право да бъда спонтанен, естествен и непринуден!
Аз имам право да слушам сърцето си и да вземам решенията си на базата на желанията на душата си – спонтанно и естествено!
Аз имам право да съм толерантен към себе си и другите! Аз имам право да приемам себе си такъв какъвто съм! Аз имам право да обичам себе си! Аз имам право да обичам хората!
Аз имам право да бъда щастлив, спокоен, естествен и спонтанен! Аз имам право да приемам живота за добър! Аз имам право да приемам хората за добри!
Аз имам право на собствено мнение! Аз имам право на собствено уникално присъствие в обществото! Аз имам право да обичам себе си като заекващ! Хората ме приемат и обичат като заекващ! Аз имам право да се представям и проявявам такъв, какъвто съм! Аз имам право да заеквам!
Аз имам право да вярвам в живота и хората! Аз вярвам в глъбинно човешкото във всеки и в дълбокия смисъл на живота! Аз съм вътрешно свързан с всичко и всеки и имам право да бъда отворен и естествен!“
- Нов екран: надпис Социабилен, Комуникативен, Успяващ и … Заекващ
- Започва сцена с тренировка по Тай- чи ( от запис или на момчета от някоя Софийска зала за бойни изкуства) – около 10 секунди. Те завършват с прилепени длани и със спокойно изражение се покланят.
- Седнали сме с Маргарита Станкова (или доктор Боянова) в кабинета по логопедия в “Овча Купел” (или в офиса на „Сдружение за инициативи по заекването” – СИЗ) – показва се табелата пред вратата на кабинета. Тя говори: “ Заекването е твое предимство! Обикни го. То те прави силен и хармоничен. Не виждаш ли, че то е най-добрият Учител в живота ти, който винаги те е водил към себепознание, без значение искаш или не! Нима заекването не те кара да изследваш щателно всяко кътче от съзнанието си, в търсене на източника му! Заекването те е научило на смирение, търпение, сила на волята и истинност. То неотклонно тласка стъпките на житейската ти съдба в посока разширение на съзнанието ти. Заекването изличава егоизма ти и те кара да видиш живота през непредубедени чисти очи. Приеми заекването си, обикни го, то е част от теб! Приеми себе си като заекващ! Това е твоето предимство и неповторимост. – Аз я гледам внимателно! – Кажи: “ Петко плет плете, през пет пръта преплита, плети Петко плет, през пет пръта преплитай!” – казва Маргарита (Боянова). – П п пп еттко, ппплет ….- повтарям заеквайки зловещо. – Не мога – казвам аз, обръщайки глава настрани – ужасно е, нищо не мога да кажа. Не ставам за нищо. – Ти си това, което си мислиш, че си, приятелю! – казва Маргарита. – А хората те приемат така, както ти приемаш себе си! Тяхното отношение към теб е просто проекция на собствената ти самооценка и настроение!”
- Учебна зала. Стоя пред аудиторията. Представям се усмихнато, самоуверено и щастливо: “Добро утро. Аз съм вашият преподавател по психология! Аз съм заекващ и благодарение на заекването си съм добър психолог! Моля ви да се отнасяте към речевата ми специфика така, както аз се отнасям към нея – ПОЗИТИВНО! Нека сега ви представя функционирането на процесите в човешкото съзнание … “. Звукът престава, но картината продължава още няколко секунди, внушавайки у зрителя спокойствието и увереността на преподавателя и интереса на публиката.
- Отново кабинетът по социална работа: Маргарита казва: “Знаеш ли колко известни личности са заеквали? Според изследванията заекващите като цяло са по-интелигентни от флуентно говорящите – може би именно поради заекването си. Заекването не трябва да те спира по пътя на успеха ти. В хода на историята има безброй известни личности със заекване, които въпреки нефлуентността си са имали брилянтен ум и за разлика от бърборковците около тях, са имали какво да кажат – въпреки заекването си. Имай силен ум и горещо сърце – тогава обществото ще приеме заекването ти като неотделима част от личностния ти чар, обаяние и способности. Мойсей, Демостен, Езоп, Клавдий, Аристотел, Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Уинстън Чърчил и т.н. са заеквали жестоко. Когато говорел пред парламента, Исак Нютон молел прозорците на сградата да бъдат затваряни, за да не го слушат минувачите…
Докато се изброяват имената, сцената на офиса се сменя със снимки и портрети на цитираните лица.
- Надпис на нов екран: Сдружение за Инициативи по Заекването (СИЗ)
- Нова сцена: Ирина Папанчева (зам. Кмет на София) излиза да говори пред пълна зала. Представя се: “Казвам се Ирина Папанчева, заместник кмет на град София. Аз съм заекваща…” – Усмихната и силно излъчваща енергия и чар е през цялото време. Заеква леко и чаровно! J
- Друга сцена: Веселин Вълев (член на СИЗ, юрист) работи в юристката си кантора – уверено и спокойно провежда телефонен разговор, от който става ясно юридическото естество на работата му. Заеква малко, без притеснения. Излъчва спокойствие и сила.
- Друга сцена: Анета Милева (председател на СИЗ, социален служител) работи в социалната си служба, обслужва клиент – представя му се с думите: “Казвам се Анета Милева, консултант по социалните въпроси. Аз съм заекваща. Какво мога да направя за вас?…” – говори асертивно и уверено!
- Следваща сцена: Петър Тонев (член на СИЗ и речеви терапевт) – води лекция за заекването в пълна зала: “Казвам се Петър Тонев. Аз съм речеви терапевт и бивш заекващ! Мисля, че обществените нагласи спрямо заекването трябва да се променят и клеймото на неадекватност да бъде премахнато от визията на заекващите…!”
- Следваща сцена: Орлин Баев (член на СИЗ, психолог) – срещам се с клиент: “Добър ден, аз съм вашият психотерапевт! Казвам се Орлин Баев и съм заекващ! Благодарение на заекването си научих много за себе си, така че сега мога да помогна и на вас!…”
- Следваща сцена – аз и приятелката ми, седнали на върха ( на покрива на висок блок) на висока сграда, гледайки живота отвисоко и наслаждавайки се на събитията в него (това внушава психически интегритет и себеактуализация). Държим се за ръце и спокойно наблюдаваме.
- Нов екран, на който се появява заключително послание (на фона на пиано музика от Ричард Клайдърман и картина на планина от художника Николай Рьорих):
- С едри букви на цял екран: (Едновременно със задържането на писмения надпис – чета текста, заеквайки съвсем леко – почти незабележимо) Когато срещнете човек със заекване, моля, приемете го нормално. Той го заслужава. Ние заекващите не се различаваме по нищо от никой друг, освен по плавността на речта си. Ние обичаме и се нуждаем от обич, радваме се и тъжим, имаме амбиции и стремежи. Имаме нужда единствено от известна социална толерантност и позитивно приемане. Никой не е съвършен! Зад малката ни речева особеност се крие горещо сърце, пълно с разбиране и емпатия – качества, до голяма степен придобити именно благодарение на проблема ни! Ние сме част от обществения организъм и предявяваме правата си на пълноправно участие в него – на качествена професионална и емоционална интеграция! Ние не се молим, но изискваме! Когато една малка част от тялото е наранена, страда целият организъм. Призоваваме към разбиране и разчупване на стигмата, на фалшиво създаденото от медиите клеймо, с което е натоварена речевата ни специфика! Ние сме интелигентни хора с потенциал и здравословна амбиция, които могат много да дадат на обществото! Затова ви призоваваме: Отворете сърцата си за нас! Приемете ни – такива каквито сме! Ние ще направим същото за вас!
Задържа се надписът една минута.
Следва списък с участвалите лица, информация за филма и режисьора, благодарности на помогналите организации.
Очаквана продължителност на филма: 30 минути – В хода на осъществяването му ще стане ясно.
Говорът по време на филма – на Български
Субтитри – на Английски.
Електронни носители за филмовите копия – DVD