Жива земя! Все още жива, все още неубита от безжизнеността в сърцето на плешивата маймуна.
Как така хомо сапиенс се превръща в и държи като хомо психопатикус ненормалис? Като загуби същината, която го прави Човек – като пререже с алчния си егоцентризъм връзката с любовта, с Бога. Губейки любовта отвътре, изчезва и онова естествено преживяване на свързаност и единство с Живота, с ближния, с флората и фауната, с планетата и космоса. Тогава малките човешки закони са врати в полето, а вътрешните отсъстват.
Някой почва да говори за политика и икономика… Те са следствие и фиксирайки се в следствието, не променяме причините, а преливайки пустословие в злободействие, създаваме нови.
В душичката на човека са причините. Има ли го там Човека, всичко е наред – законите на Живота са там, вътреприсъщи са, битието става жива радост, изпълва се със свещен смисъл, а планетата се превръща в царство на красотата и хармонията. Защото ги има отвътре.
Понастоящем, казано къде метафорично, къде не, адът изпълзява и се настанява в душите и поведението на народа – оттам планетата се превръща в овъглено жесток ад.
Когато отвътре в човека има Бог, приматът метаморфозира до Богочовек, а Небето слиза на земята – планетата се превръща в земен рай.
Когато човек е едно цяло с всичко Той е свързан Той обича и е щастлив в хармония е с всичко Той е сензитивен чувствителен благороден той е в рая тук и сега А в момента когато се изключи от това състояние вече неуверен уплашен объркан изгубил почва под краката си човек
Кога човек е цялостен душа дух и тяло Той държи съзнателната връзка Между тези Всъщностти и се грижи съзнателно за своето и общото осъзнаване и развитие е човек а когато вече не го прави вече не е достоен да се нарича човек
Човекът е динамично развиваща се духовна осъзнатост
Богоосъзнатият човек е сътворец то е истинско слънце Той е път и светлина за себе си и за околните