Жената може да бъде видяна като цвете! Да, красивата и цялостна в сърдечността си жена е цвете. Ухайно, чисто и вдъхновяващо, пеещо тихата песен на доброто цвете. Цвете – жива картина, нарисувана от изумителния гений на разумната майка природа. Цвете, в което в синестезия се сливат красотата на образа, симфонията на хармонията, ароматът на мотивиращото вдъхновение, вкусът на щастието и допирът на сърдечната благост. Да спираш възхищението си пред красотата на жената е като да отричаш самия живот. Да, жената е красива – стимулиращо и вдъхновяващо прекрасна е. Поетът – мистик би видял всяка от формите ѝ като съзвездие. Защото Вселената е жена. Да, жената е нищо без проникващата сила на духа, както и той самият обаче остава безплоден и сух без материята, през която се проявява. А тя е жена. Поразително мотивираща е енергията на жената. Когато имаш отворено сърце и духовно присъствие, тестостероновият и допаминов взрив на възбудата с лекота преминават в окситоциновия полет на божествената любов. Да не погледнеш красива жена с възхита е като да отвърнеш глава от красотата на живата природа – защото тя е жена. Всичко е наред, когато виждаш жената с очите на любомъдрието, на духа си!