故失道而後德,
Дао дъ Дзин, Книга за Пътя и Постигането: Стих 38, втора част
失德而後仁，失仁而後義，失義而後禮。
夫禮者，忠信之薄，而亂之首。
前識者，道之華，而愚之始。
是以大丈夫處其厚，不居其薄；處其實，不居其華。
故去彼取此。
„След изгубването на Дао се появи доброто,
след изгубването на доброто се появи хуманността,
след изгубването на хуманността се появи справедливостта,
след изгубването на справедливостта се появи законът.
И в действителност, в закона има най-малко истина
и дава начало на безредието.
Затова умовете, които пророчески предузнават нещата,
се мислят за декорации на Дао,
а точно с тях започва човешкото оглупяване.
Затова мъдрият остава в дълбочината, а не в повърхността на формата.
Остава в същността, а не в декорацията.
Отхвърля крайната изява,
за да придобие Началото.“
Идентична градация посочва съвременният мъдрец Сергей Николаевич Лазарев:
Бог –> любов –> естествена нравственост –> човешка любов, пълна с привързаност и примеси –> малък, човешки морал и закон… Когато има нужда от човешки закон, безредието и хаосът вече са налице – защото отсъства Дао (Бог) и естествената му, закономерна нравственост.