Естествената психотерапия (ЕП) е иновативен интегрален и холистичен подход, не само обхващащ в целостта си аналитичните, когнитивно-поведенчески, хуманистични, медитативно-хипнотични, психотелесни и трансперсонални парадигми, но надхвърлящ ги в гещалта на качествената си различност, надхвърлящ сумата от частите си до трансформативна и прагматично ефективна новост.
Целевата посока на тази кратка презентация е не детайлното описание на самата ЕП (направено е в книгата ми „Основи на естествената психотерапия“), а трансформативното ѝ влияние върху емоционалната пандемия, обхванала малкия ни глобус. В тази връзка, единствено ще маркирам някои централни фокални точки в метода, без да се спирам на цялостното му описание. Фокални точки, които ще послужат като помощни лостове в изразяването ЕП процеса на когнитивно-афективно преобразуване на тревожния ужас в любящ смисъл.
Цялостна визия за човешкия процес. Мандала на човешките потребности, ценности и смисъл.
В този текст подробно описвам една интегрално-цялостна визия за психодуховния човешки процес, визуализирана като мандала. Изразявам разбиране за основни и изконни човешки ценности и потребности. Разбиране, което извеждам през познанията си в психоанализата и хуманистичната психология, над които разсъждавайки, не отричам, но включвам и надхвърлям в заключенията, водещи ме творчески към ценностовата/ на потребностите мандала. Векторът отдолу нагоре на хуманистичната пирамида на потребностите приемам само за едната от възможните посоки. Заявявам наличието на друг, отгоре надолу вектор, чиято посока прехвърля изначалния самосъзнателен център от телесната, в психодуховната себесъзнателност. Така изкристализират две едновременно присъстващи пирамиди, посоки, вектора, случващи човешкия духовен, психичен, биологичен и социален процес. Ситуирам тези два пресичащи се потока на фона на актуално човешко тяло (графиката на Да Винчи). Така духовните, психичните, социалните и биологичните смислови дефиниции, обозначаващи човешките потребности/ ценности, придобиват символичен топичен израз в човешката биология/ тяло. Като ядрен център на двата взаимопресичащи се едновременно вектора на съзнателност, постулирам обединяващата принадлежност и средоточие на сърдечния разум.
Любовта, Мъдростта и Истината като централни принципи в естествената психотерапия
Любовта, Мъдростта и Истината са основни принципи, преподавани от българския мъдрец Беинса Дуно (Петър Дънов) в така наречената от него система „Бяло братство“. Съответстват пряко на Атма, Буддхи, Манас Богочовешката/ Бодхисатва същността. Атман резонира с истината, същинската Богочовешка същност, Селф себереализацията. Буддхи кореспондира с любовта като принцип, с естетиката като възприятие на красотата, определящо Богочовека като единен с любовта като „лепило“ в тъканта на Живота. Манас съответства на мъдростта, на висшия Богочовешки разум, изразяван прагматично през закономерностите на една мъдра, творчески манифестирана жива етика и смислена нравственост, вътреприсъща на разумния, свързан със същината си индивид. Както се вижда в по-горната визуализация, любовта, мъдростта и истината са част от психодуховния отгоре-надолу поток в човешката мандала на смисъла. Подробно описвам тези изконни принципи на Богочовещината в този текст: „Любовта, мъдростта и истината в естествената психотерапия“.
В естествената психотерапия принципите на любовта, мъдростта и истината/ свободата „се спускат“ от концептуално и философско цялостно разбиране за същността, потребностите и целевия смисъл на човещината, до приземено-прагматично психотерапевтично приложение.
Трите принципа в ЕП са пряко свързани както с еволютивните фази в развитието на инфанта и дадени характерови фиксации, така и с конкретни „движения“ в обектните комуникативни отношения на човека.
Мъдростта е свързана с нарцистичната фаза – от вътреутробното развитие, до няколко месеца след раждането. С шизоидния характер и травми, който в качествено преработен вид, се преобразува до характера на стратега/ медитатора визионер. С движенията планиране и връзка с реалността социално консенсусна, но и божествено цялостна.
Любовта е свързана със сензорната фаза (орална), до първата година след раждането и с фазата на аза, до третата година. С т.н. в естествената психотерапия емпатиен лечител и алтруистичен характери. С движенията смирено доверие (сигурна свързаност, Боулби) и себезаявяване. С обгръщащото приемане (майчината любов) и спокойното заявяване и граници (бащиният полюс).
Истината/ Свободата се свързва с фазите на съперничество (3-5 г.), сексуалната фаза (5-7 г.) и по-високите развитийни нива – с психопатната и ригидна характерови структури и травми, в преработен вид преобразувани до тези на лидера и воина. С движенията харизматично привличане, очароващо обайване и завихряне енергията около вортекса на любящия смисъл.
Освен като познавателна контекстуална база за психотерапевтична работа, разбирането за дадени характерови коалиции, маски, травми и базисни вярвания в човека, е важна част от свързването между работеното невротично състояние и зададената в самото него посока по характерово акордиране със смисъла. Всяко движение и принцип са конкретизирани до богат набор от психотерапевтична методология.
Детайлно описание на характеровите структури и трансформацията им от маладаптивни до здрави варианти, може да бъде намерено в статията: „Естествена психотерапия – еволютивни фази и характерови структури.“
Диалектичен и дидактичен вектори на работа в естествената психотерапия
На малкия ни глобус се подвизават стотици психотерапевтични методи, ползващи аналитични, когнитивни, поведенчески, фокусирани в решения, хипнотични, медитатвивни, биоенергийни, психотелесни, трансперсонални, интегративни и т.н. подходи. През собствената си понятийна призма за човешката душевност в патология и норма, имплицитно всеки метод цели подобряване на когнитивно-афективното, а оттам и психосоциалното функциониране. По-„сериозните“ школи си поставят амбициозната цел да работят по характеровата структура, да акордират базисните когнитивни схеми с принципите на живата, разумна природа, извличайки най-адаптивните характерови потенциали. В естествената психотерапия дълбоката работа по характера, определящ съдбата на човека, е основна част от процеса. В ЕП наричаме такава работа диалектична, надхвърляща вътрешните и социални конфликти и противоречия до характерово израстване по спиралата на развиващата се съзнателност в посока … недуалната Богочовещина. Диалектичен процес, следващ пулса на Дхарма, акордиращ с величието на Бога. В тази статия подробно описвам двата едновременно реализирани психотерапевтични вектори – диалектичен и дидактичен.
Естествената психотерапия е иновативен подход, интегриращ трансформативно съществуващите аналитични, когнитивни, хуманистични и трансперсонални разбирания до инспиративна и особено ефективна новост. Но, правят го и други интегрални системи. Оттук насетне, потокът на разсъждение навлиза в качествената различност на ЕП, внасяща полагаемата ѝ лепта в преобразуването емоционалната пандемия в психодуховна, оцялостена зрелост.
Дидактичният вектор в ЕП
Какво практически и простичко казано влагаме в ЕП в това словосъчетание?
Не борим тревожното състояние, не го виждаме като зло или болест – надхвърляме механистичната, наситена с вторични печалби жертвеническа визия, превръщаща се в част от когнитивно-афективно-поведенчеко-социалното виенско колело на тревожното разстройство.
Оказва се, че самото тревожно-депресивно разстройство (общо казано, включая множество нозологични единици) в самото себе си имплицтно вече съдържа вложен характеров урок и посока на преработка, които когато бъдат следвани, промяната към добруване се катализира, ускорява неимоверно и реализира с относителна лекота. Оказва се, че „противоречието“ фокус в симптома или в характеровата преработка, е фалшива дилема. Симптомите когнитивни, афективни и соматични на работеното разстройство, се оказват не врагове, които искаме да премахнем, а гласът на дълбоката душевна, трансперсонална мъдрост, водеща директно към преобразуването на дезадаптивните характерови вярвания в адаптивно резониращи със здравия ритъм на любовта, мъдростта и свободата на Богочовешката творческа природа. Страхът се оказва приятел, гуру, посланик на Дхарма, предрешил се в привидно плашещите одежди на паническото р-во, генерализираната тревожност, депресивността, обсесивно компулсивното състояние, хипохондрията, социофобията и т.н. Когато посоката мъдростта на вложените в самото състояние послания бъде последвана, защитните механизми на изтласкване, изместване и т.н. биват осъзнато разтваряни в едно сприятеляване със собственото несъзнавано, смирено провеждайки потенциалите на свръхсъзнателната, трансперсонална същност.
Паническото разстройство учи на самостойна свързаност с любовта, сигурна привързаност и дълбоко емпатийна характерова стабилност. Генерализираната тревожност (с честата и „опашка“ от депресивност и връхчета от окр, хипохондрия, агорафобия и т.н.), според подлежащата характерова структура и маски, учи на смирено доверие при загуба на невротичния контрол и печелене самообадание при присъствие на духа, спокойно заявяван асертивно в силния социален, творчески живот. Обсесивното състояние се превръща от бич, в тласкащ двигател и път към Себе си, при следване на ясен алгоритъм на преработка. Социалната тревожност, при следване на цялостния диалектичен вектор на характерово преобразуване, се оказва че съдържа в самата себе си кристално ясен дидактичен път и стъпки към трансмутирането на характеровото ядро в социално самоуверено, превръщащо активно света в по-светло пространство за живеене чрез себепредизвикващата се решителна съзидателност. Партньорските казуси в семейната система се трансформират от „проблеми“, в индивидуално и заедностно развитие в „семейната житейска академия“.
Гореспоменатото представлява само загатване… Твърдя, че в естествената психотерапия сме единствено смирени фасилитатори на трансперсоналната, вложена в работеното разстройство любяща мъдрост, целяща трансформиране на примата в Богочовек през характеровото акордиране със смисъла, все по-активно проявяван в творческо социално присъствие.
Накратко, в естествената психотерапия се явяваме действени помагачи в метаморфозата на емоционалната невротична и характеропатна пандемия от безлюбно безсмислие, в живот по любовта, мъдростта и свободата на Бодхисатва/ Богочовешката същностна природа.
Емоционалната пандемия
Ето го това предметно училище – земята. Раждаме се, растем, възпитават ни родители и система, учим, размножаваме се, работим, умираме физически. Всичко е о‘к, дори и няколкото пародийно кратки десетилетия, които наричаме живот, стига да бъдат живяни от сърце и душа, от смисъл и дух, от любящо братолюбие и смирена мъдрост. Както заявява колегата Маслоу, мотивацията за краткото ни пребиваване в скафандъра на примат, опростено каано, бива два вида – дефицитарна и битийна. Базирана на страх, липса на любов и смисъл, или мотивация преливаща от любящо-творчески смисъл. Тоест, тласка ни или страхът, или любовта. Ако е страхът, невротично бягаме във фантазия, наивен позитивизъм, кариера, финансова псевдосигурност, вкопчваме се, властваме, свръхконтролираме, мазохистично се нагаждаме жертвенически, садистично се нараняваме или спасяваме в една безкрайна въртележка, движеща се около оста на напразните опити за компенсация на безсмислието с безлюбие.
Човешките маси в обозрим исторически план никога не са били поле за провеждане на смислена мъдрост. Психологията на тълпите (виж Густав Льобон…) се отличава с едно примитивно, базисно процесиране на информацията, характерно с черно-бялост, разцепена идеализация и девалюация, емоционално преувеличено мислене, елементарно за манипулация (виж „Прозорецът на Джоузеф Овертън) – „мислене“, прекланящо се единствено пред властта и силата, а виждащо сърцатото добродушие и толерантност като слабост. Аз вярвам, че ще дойде време на тази планета, когато индивидуалното качество на човека ще конвергира около сърцатата разумност така, че индивидът, запазвайки личностовия си интегритет, да не се губи в стадното овчедушие, а тълпата да се превърне в съзнателно общество. Вярвам в това и в естествената психотерапия спомагаме именно тази личностова зрелост, центростремително поставяща любомъдрието в ядрото си.
Емоционалната пандемия от отдалечаване от любовта, мъдростта и свободата на божествеността, заразявайки масите с алчност, гордост, бездушие и отдалечаване брат от брата, хвърля глобалния социален процес в поредица от парадокси:
Парадоксите на емоционалната пандемия са, че имаме:
– Високи сгради, но ниска търпимост.
– Изобилие от техника, но оскъдица от любов.
– Много осигуряване, но малко сигурност.
– Много застраховане, но малко самоувереност.
– Много информация, но малко смисъл.
– Високи сгради, но ниски етика и взаимно разбиране.
– Брилянтна логика, но низвергнати в калта интуиция и приказност.
– Широки магистрали, но тесни възгледи.
– Харчим повече, но имаме по-малко.
– Купуваме повече, но се радваме по-малко.
– Имаме по-големи къщи и по-малки семейства.
– Повече удобства, но по-малко време.
– Имаме повече удоволствия, но по-малко щастие.
– Имаме повече оргазми, но по-малко радост в ежедневието си.
– Повече знание, но по-малко вяра в себе си.
– Контролираме все повече природата, но все повече се откъсваме от сърцето и.
– Имаме все повече средства за комуникация, за да се лъжем все по-успешно един друг.
– Пътуваме все по-бързо, за да се манипулираме и убиваме все по-успешно.
– На всеки няколко години удвояваме числеността си, но всеки ден унищожаваме безвъзвратно животински вид.
– Имаме повече образование, но по-малко разум.
– Повече знания, но по-лоша преценка.
– Повече знания, но по-малко мъдрост.
– Имаме повече експерти, но и повече проблеми.
– Имаме стотици школи по психотерапия, за да лекуваме хилядите си експлоадиращи от бездната на безсмислието в душите ни невротичности.
– Имаме все повече семейни терапевти и все по-малко семейства.
– Проникнахме в гените, за да продаваме безсмъртие и творим чудовшща.
– Правим повече секс, но се обичаме по-малко.
– Повече медицина, но по-малко здраве.
– Имаме все повече бизнес медицина и все по-малко хуманна медицина.
– Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.
– Говорим твърде много, но обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
– Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
– Знаем как да оцеляваме, но не знаем как да бъдем.
– Познаваме все повече физиологията си, но не знаем кои сме, защо сме тук и каква е целта на живота ни.
– Науката за когницията ни е проследимо обективна, но непроследимо плоска и кастриращо духа ни субективна.
– Вкопчили сме се в живота на тялото си, но си нямаме идея за мъдростта на смъртта си.
– Развиваме изкуствения интелект и все повече редуцираме знанието за Себе си до въглеродни процесори на информация.
– Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
– Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим два метра и да се запознаем с новия съсед.
– Покорихме космическите ширини, но не и душевните.
– Измисляме все повече технология, с която все по-малко да ценим свободната си воля и все повече да се манипулираме.
– Въздигаме в култ богатството на парите, за да бъдем все по-бедни в душите си.
– Тренираме мускулите си, но оглупяваме емоционално, социално и духовно все повече.
– Развиваме рационалността си, но сме все по-слабо емоционално и социално интелигентни.
– Създаваме все по-усъвършенствани роботи, но все повече губим човечността си.
– Намерихме законите на логиката, но загубихме законите на човещината.
– Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
– Търсим начини да детоксикираме телата, но замърсяваме и губим душата.
– Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.
– Пишем повече, но четем и научаваме по-малко (Чукча не читатель, чукча писатель).
– Планираме повече, но постигаме по-малко.
– Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
– Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия, но общуваме все по-малко.
– Имаме все повече цифрова памет, но все повече губим доверието в собствения си ум.
– Развиваме все повече компютрите си, но все по-малко разчитаме на мозъците си.
– Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане
– Времето на големите мускули и дребните души.
– Времето на лесните печалби и трудните връзки.
– Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи.
– Време на красиви къщи и разбити домове.
– Времето на бързите пътувания, но на дългите притеснения.
– На еднократните памперси, но на многократното повтаряне на обсебващите ни пороци.
– Време на еднократния морал и връзките за една нощ, но на дългосрочната дистанцираност, отчужденост и студенина.
– Хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
– Време, в което външните заместители заместват вътрешните стойности.
– Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
– Време, в което се вкопчваме в маските на имиджа си, но нехаем за целостта на душите си.
– Време, в което твърде много се вълнуваме от мнението на другите, но твърде малко от гласа на сърцето си.
– Имаме много машини, но малко сърдечност.
– Време, в което имаме много рационалност, но малко в сърдечното знание.
– Време на технически прогрес, но на духовен регрес.
– Все повече гледаме навън, но все по-малко осъзнаваме безпределността отвътре.
– Обичаме да се налагаме, но мразим да се доверяваме.
– Контролираме средата и другия все повече, но сме все по-обсебени от нагоните си.
– Имаме много закони, но малко съзнание.
– Имаме много полиция, но малко човечност.
– Имаме много армии, но малко добросъседство.
– Имаме глобална компютърна мрежа, но загубихме връзката с душата на природата, естествената свързаност един с друг и чувстващите същества.
– Време на феминизъм, но на все по-малко женственост.
– Време на секса за здрасти, но все по-малко мъжество.
– Все по-бързо задоволяваме нагоните си, но все повече пресъхваме за любов.
– Имаме много реторика, но малко истинност.
– Говорим много за хуманност, но с всеки филм сугестираме насилие.
– Имаме много еко организации и все по-малко природа.
– Все повече знаем за междуполовите разлики, но все по-малко се разбираме.
– Търсим все повече финансово богатство, но 2/3 от човечеството става все по-бедно на смисъл.
– Учим все повече икономика и финанси, но ресурсите се центрират все повече в малцина.
– Живеем и работим заедно телесно, но емоционално сме откъснати един от друг все повече.
– Земята ни става тясна, но егоизмът ни се разширява все повече.
– Имаме повече ум, но по-малко разум.
Забележка: горните редове представляват компилация между оригиналния текст на Боб Морхед „Парадоксът на нашето време” и мои мисли.
Д-р Боб Морхед
В италик текст: Орлин Баев
Естествената психотерапия като лечител на емоционалната пандемия
Накратко, основните жалони на естествената психотерапия и как тя активно съдейства на процеса по преобразуване емоционалната пандемия, в синхрон с пулса на любовта, мъдростта и свободата в потърсилите помощта ѝ.
Цялостна визия за света и човека – дървото на ЕП, мандала на Човека
В ЕП напълно приемаме когнитивно-научните, психоаналитични и хуманистични визии за човека и света толкова, колкото и трансперсонално-духовните. Корените на интегрално-холистичното ѝ дърво са аналитични, основата и стъблото когнитивно научна и поведенческа, клоните психотелесните направления, малките клонки фокусираните в решения, листата хуманистичните, цветовете трансперсоналните. Плодовете – това е ефективността на интегралната холистична психотерапия, а слънцето и безкрая над това метафорично ЕП дърво – холистичната ѝ висока панорама.
В мандалата на човешкия смисъл, потребности и ценности, човекът е колкото биологично, толкова и духовно и божествено същество. Това дава огромен мащаб, перспектива, поставя целите и смисъла на пребиваването в тялото на бозайник в качествено различна призма.
Работените тревожно-депресивни състояния са виждани не като ненужна болест, а като неслуаен помощник, като приятел, целящ акордирането на човешката психофизиология с Бога.
Светът е работна площадка-тренажор за проява на все по-качествена Богочовещина.
Работещи алгоритми
В естествената психотерапия единствено следваме вече вложената в самите тревожни състояния мъдрост, цел и посока на промяна. Когато ѝ се доверим, тя ни води право към хармонизация на характеровите базисни вярвания до резонантни с тези на любящия смисъл (вектор дидактика). Характерът извлича най-добрите си потенциали, като невротичното разстройство се явява ни повече ни по-малко нужното тласкащо налягане, водещо тази промяна. Естественият психотерапевт просто я вижда и фасилитира.
На мястото на страха заживява любов, човещина и сигурност, правещи индивида много по-качествен професионалист, партньор, приятел, Човек.
Това е скромният принос на ЕП – не е механична, а качествена, сърцата система, настройваща човешките струни в ритъма на красотата, благодарността, доверието, братолюбието, здравото себезаявяване, приемането многообразието в единството на всеобщия разумен организъм на социума и Живота. Преобразуваща емоционалната пандемия в емоционално здраве е!