Отговор на питане в рубрика „психотерапия онлайн„, форум
Въпрос: Докога ще преживявам тези натрапливости?
Отговор: Докато приоритизираш на най-високо място важността на психотерапията при силен в работата си психотерапевт и интелигентно и упорито осъзнаваш природата на ставащото и променяш отношението си, възприятието си, интерпретацията си… Това се прави успоредно на работа по характера!
Лирично (или не) отклонение: Неприятното е, че в България засега масата колеги работят само по характера, очаквайки окр да се повлияе. То е все едно да учиш някого как да пали камина, докато той самият гори. Добре е да бъде научен на това, но ако през това време гори човекът… Не, първо е нужно да се позагаси, да се понамаже изгореното с мехлема на доверието, известно освобождаване на болния контрол и смирено прегръщане на подлежащите страхове, заливането им с водата на любовта. Същата грешка се прави от масата колеги и при работата със зависимости. Работи се предимно по характера. Добре, чудесно – важен терапевтичен вектор. Но ако успоредно с тази по-цялостна и принципно добра работа, не се работи директно по механизмите на зависимостта, най-често всичките усилия изтичат „в канала“ на обсебената зависимост, чисто невромозъчно и биохимично повличаща психична деградация… Има цялостна, успоредна по много линии психотерапевтичн аработа: по характера, системата, тялото, общата култура, мотивацията, дисциплината… Има и директна такава, насочена пряко към спецификите на даденото състояние. Специално при разстройствата, при които психотерапията е решаващият фактор за стратегическата, добра промяна, тази директна посока е от ключово значение.
Някои успяват и сами, но при окр са наистина силно наднормено интелигентни, решителни и ползващи упоритостта си в правилна посока, за което отново високият интелект им помага, дори само въз основа прочитането на подходящите материали. При 95+ % от хората обаче нуждата от психотерапевт е въпиюща (при другите тревожни р-ва вероятността за по-успешна самостоятелна работа без терапевт е по-голяма). При това не при кого да е, а при майстор в механизмите на тревожните разстройства и по-специално натрапливостите. Намери такъв, важно ти е!