Интернет дискусия относно хомеопатията:
Аз: Някой казва: „С хомеопатия се „лекуват“ и бебета и животни!“, като аргумент в полза на действеността ѝ. Блажени са вярващите. Наистина! Аз вярвам в силата на молитвата/ мисълта, защото я познавам от личен преживелищен и професионален опит. Родителите и собствениците на животни също – мисълта е сила, а когато и подсъзнателният ѝ потенциал е прихванат, като е махната съзнателната бариера чрез ползването на котвичка за ума, въздействието е реално! Не чрез илюзията на хомеопатиците, а чрез силата на вярата!
А: Е, Орлин, уважавам мнението ти, но не отваряй тези спорове. Ако за някой нещо лекува, нека се лекува. Важен е резултатът – изцеление. Древните лечители са лекували с думи, билки и скалпел. В тази последователност. Днес…днес хората са доста объркани. Предлагането е огромно. Прегръдки от мен и продължавай в твоята последователност! J
Аз: С думи, мисъл, дух – абсолютно. Това правя всеки ден. Билки, фитотерапия – моите уважения! Скалпел – дано не се налага, но когато се налага, се налага! Но хомеопатията…
К: Пиеш вода, а си мислиш, че ти помага. Идваме пак до мисълта тя е, която ти помага, не този бълвоч…
Аз: Мисълта, любовта, волята, да!
Т: Зависи от теб как ще си заредиш водата,може да ти стане отрова или лекарство!
Аз: Така си е!
М: Пишеш пост в посока против…
Аз: Напротив, реагираш емоционално през вижданията си. Съвсем ЗА си е писането ми.
Казвам защо може да действа хомеопатията, въпреки нелепостта на абсурда си!
Й: Поредното доказателство как човек може да е отворен в една посока и абсолютно ограничен в друга. Проблемът с такива категорични в правотата си изказания идва, когато хората, които ти се доверяват за едното, на чисто доверие приемат и другото за чиста инеоспорима истина и щом така е казал Авторитета, повече не си правят труда да проверят дали е така, което пък ограничава тях. А на вярващите досега съвсем професионално създаваш един чудесен ноцебо ефект.
Аз: Сляпата вяра в авторитет е фанатизъм, глупост или зависима неувереност в себе си, захванала се в някой си. Не съм ѝ фен. Мислех да пиша, че сляпата вяра, за която говорим, не е по темата. Всъщност обаче е съвсем по нея! Хомеопатите казват, че няма нужда да вярваш в хомеопатията, за да действа, с което парадоксално още повече се заобикалят съзнателните съпротиви и съмнения и се разтваря достъпът до потенциала. Което не прави хомеопатията действаща, а психичният механизъм, промотиран от хомеопата.
Й: Дори не знам какво да отговоря на този коментар – сбор от нахвърляни думи и предубедени идеи, които показват пълно неразбиране на същността на хомеопатията, а само едно мнение на човек, който нито е лекар, нито хомеопат и чийто знания и възгледи по темата са базирани на прочетеното от други хора, които също не са хомеопати, но чийто възгледи ти възприемаш за истина, защото по някакви си твои лични критерии си решил, че са абсолютните Авторитети по темата.
Аз: Говориш общо и всъщност казваш това, което натрисаш на мен – сбор от пристрастия и нахвърляни думи. Пробвай да бъдеш конкретна, ако искаш разговор, вместо израз на предубеждения, което сега правиш. Казваш, прочетено и слушано от някого си – нищо такова. От личен опит с хомеопатията говоря. Никога не ми е действала. Когато съм ѝ вярвал безрезервно, когато съм бил безразличен, когато не съм ѝ вярвал – никога, за нищо. Личен опит. Относно нахвърляните думи – от теб идва това, не от мен. Аз говоря за сугестивен стил на послание, ползвано от хомеопатите и обяснявам какъв е. Говоря за него, тъй като го познавам. Не е нужно да бъда хомеопат, за да го правя – механизмът е проследимо психичен. Правиш и илюзорна корелация между медицината и хомеопатията, като ги свързваш със собствено предположение за нечие възгледи. Самото предположение е невярно, но връзката остава за човек, неумеещ да види. Връзка между хомеопатията и медицината обаче няма. Не е медицина. С тези си думи не се обявявам против хомеопатията. Напротив, дори твърдя, че при доста хора работи, въз основа несъзнавани психични механизми, като хомеопатичното „лекарство“ е само пособие за обуславяне на ума.
Й: Аз говоря от гледна точка и на лекар, и на хомеопат и на базата на лични обективни наблюдения на клиничните резултати от лечението на едни и същи заболявания при пациенти с традиционни лекарства, и на такива с хомеопатия за период от 20 години. Ти говориш на базата на лични субективни усещания на пациент, който не е останал доволен от лечението на лекаря си и на субективно мнение, резултат на прочетени субективни мнения в интернет, пречупени през субективното традиционно скептично мнение на учените психотерапевти.
И личният ти опит не е с хомеопатията като цяло, а с нейното прилагане от конкретен хомеопат. Все пак всеки си има право на собствено мнение. Но когато се изявява като публична личност и професионалист, който дава съвети, трябва да има отговорност и да дава категорично мнение само по неща, в които е специалист.
Аз: Именно – занимавам се с психика и за психичните движения в хомеопатията говоря. Не говоря от четене в интернет за хомеопатията, това уточних. Разисквам психични механизми – ти обаче не казваш нищо по въпроса. Отново свързваш медицина и хомеопатия по един много хлъзгав начин. Това, че някой медик може да практикува хомеопатия, има общо с доказуемостта ѝ толкова, колкото ако практикуваше хвърляне на кокали, руни или таро. Ако наистина имаш клинично доказуем опит, различен от собствените ти субективни усещания, моля представи го пред научната аудитория. Ще прочета с удоволствие! Обосновавам се и стоя зад думите си. Пак казвам, не говоря против хомеопатията, а споменавам психични механизми, които всъщност я превръщат във вид психотерапия, което е истински работещото в нея!
Т: От медицинска гледна точка човекът го рзглеждат,лекуват на части. Всички „болести са душевни страдания проявени във физическият свят“. Чрез медицинските методи само задълбочават страданията.
Аз: Това е така. Холистичният принцип е централно важен. Това, че присъства в хомеопатията обаче, не променя механизмите ѝ на въздействие, за които говоря!
С: За мен хомеоапатията е плацебо…и нищо повече….лично мнение, не ангажирам никого с него…
Е: Знам, че хомеопатичното лечение не минава клиничните тестове. За мен е плацебо. Но се лекувам с това плацебо, действа ми.
Аз: Това е супер, че ти действа, Е.! Аз съм вярвал силно в хомеопатията – не ми е действала. Бил съм безразличен – не ми е действала. Не съм вярвал – не ми е действала.
Е: Еми не е за тебе.
Аз: Не е. Някакво изключение ли съм или просто хомеопатията е въздух без налягане?
Е: Не знам дали е въздух без. Мисля, че няма универсално лечение, винаги го има статистическото изключение от 1 до 5%, даже при конвенционалната медицина. Знаеш.
Аз: Ами, знам… Сигурно аз съм без, за да не ми действа. По-добре действа една студена водица! А в тези 1-5% можем да сложим и „реалността“ на Снежанка и джуджетата… Е, салата „снежанка“ има – обичам я! J
А (известна астроложка): Хомеопатията не е виновна, зависи от хомеопата. Както и астрологията, и тя не е виновна, ако астрологът е некадърен!
Аз: Не бих сравнил двете. А за това, че качествата на човека са най-важните, разбира се.
Ан: Хомеопатията работи и не е илюзия, но както при всяко нещо си трябва майсторлък, опитност, интуиция и проникновеност. Все едно да кажем, че медицината за нищо не става след като някой некадърник ни е извадил бъбрека вместо далака J
Аз: Свързваш некадърността в една доказано качествена област като медицината, с тази в която резултатите се дължат на психични фактори. Това не прави хомеопатията лоша, но я превръща във вид психотерапия. Което не е нито добро, нито лошо. а факт. Медицина, не.
Ан: Хомеопатията не е по-малко сериозна от медицината, но за съжаление много хора не са запознати с нейните принципи, методи, цели и въздействие. Моля, запознай се с Органон на лечебното изкуство на Самуел Ханеман. Разгледай проучвания и статистики, изготвени въз основа на работата на работещи хомеопати и можем пак да говорим. Това, че ти си имал един или няколко неуспешни опита с нея, не прави хомеопатията неработеща, нито пък я превръща в психотерапия. Но всеки си има право на мнение и аз нямам нищо против твоето.
Аз: Аз обосновах заключенията си. Ти се базираш на авторитета на Ханеман, както и на субективно нагаждане на хипотези от статистики, изготвени от хомеопати, но изцяло отхвърляни от дори елементарните правила за провеждане на научни изследвания. Не казвам, че само твърдата наука е валидната. Не! Правилата ѝ за изследване засега са твърде тромави, за да могат да проследят хипотезите на холистичните, камо ли на езотеричните науки. Ако следиш мисълта ми, тук бимогла да запиташ: „Е, тогава не влизаме ли изцяло в субективността и вярата?“. Бихме, ако не споменавах конкретни психични механизми, които са проследими, като хипотеза за действеността на хомеопатията в някои случаи.
Ан: Вярвай и разбирай нещата, както намираш за добре.
Аз: Вярата е нещо чудесно – това казвам в началния си постинг. Все пак, пробвах да говоря обосновано и през опита и познанията си. Получавам засега обаче именно и само гола вяра.
Тур: ОК съм да е плацебо – за няма 4 лв. си решаваш сериозен проблем. Но не е плацебо, иначе всеки хомеопатичен препарат /а те са десетки/ щеше да действа на всеки за всяко нещо винаги, т.е. щеше да е достатъчен 1 хомеопатичен препарат. Доказателство, че не е плацебо, е, че може и да навреди. Основна и огромна грешка е назначаването й по алопатичен начин, както най-често е у нас. Хомеопатията не е и панацея; там, където си трябва хирургия и спешна медицина – те са. Хомеопатията не е медицина, а лечение. Има разлика. Много силна е индийската школа.
Аз: Различните хомеопатични „препарати“, както и обемната псевдо теория зад хомеопатията са чудесен пример за кондиционирането на ума чрез доверие в псевдо авторитети и авторитетност. Това ти разсъждение наистина не доказва, но само опровергава себе си при добро вглеждане и познаване на пси въздействието. Относно алопатичното ѝ предписване и прекаляването с дозата – аз умишлено съм пил преди години стотици пъти увеличена доза, за да проверя това вярване. Чаша вода да бях изпил, ефектът щеше да е по-голям!
Тур: Хомеопатията не лекува болестта. Ако не ги знаеш тези неща, значи отричаш нещо, което не познаваш. Не се позовавам никъде на авторитети и не убеждавам никого в тяхната авторитетност. Споделих мнение от собствения си опит през годините, за да бъде полезен на другите.
Аз: Принципите на хомеопатията са чудесни. Това, че насоката е в лекуването не на болестта/ симптома, а на цялостните психични причини, е нещо великолепно. Но това е още един аргумент в полза на твърдението, че „препаратите“ ѝ са въздух под налягане, а въздействието ѝ, когато го има, се дължи на известен психотерапевтичен ефект.
Тур: Доколкото близо 80-90 % от заболяванията имат психо-соматичен генезис – да, тя постига и психотерапевтичен ефект.
Аз: Това „и“ е мост във вижданията ни за хомеопатията smile emoticon. Само че, ефектът ѝ е на 100% психотерапевтичен. Първо, хомеопатичното интервю си е чиста проба психотерапия. Дори официално съществува школа в психотерапията, въз основа на хомеопатията. Това обаче че ползва психотерапевтични принципи и подходи, не означава, че заключенията, които самата тя прави за въздействието си, не са илюзия. Нито пък означава, че психотерапията е само плацебо (непозволено обръщане: „всички котки са бозайници, следователно всички бозайници са котки.“).
Тур: Не знам откъде вадиш заключения за „100%“ и „чиста проба“, но аз не водя спор. Просто споделих дългогодишен личен опит, защото бях изненадана от категоричното ти, да не кажа яростно, неприемане и отричане на нещо, което не ползваш или при теб не е проработило. Ако съм ползвала веднъж-два пъти психотерапия и тя не е проработила при мен, това означава ли, че психотерапията изобщо не работи и трябва да я отричам. Не е въпрос.
Аз: Не ме следваш никак. Вадя заключения, за които се обосновавам. Аз също споделям опит и изяснявам, без да отричам. Къде видя ярост? Просто мисля. С последната връзка, с която сравняваш хомеопатичното и психотерапевтичното въздействие, сама клониш към заключенията, които правя за хомеопатията като вид, макар и много несъвършен такъв, психотерапия. Ако работи, то се дължи на описаните вече в тази дискусия механизми, което няма общо с отричането или приемането, споменати от теб.
К: Пеене, молитва, изкачване на планината, бистри извори и медитация- прошката – молбата – всички тези фактори изчистват Духа, сърцето и душата , подкрепят и зареждат нашите клетки. Хомеопатията е една част , която е продължителна за изчистване , а и те прави зависим. Разбираш , че ти сам трябва да се почистиш. И тръгваш да търсиш методи като паневритмията, Рила и Учителя. Това е пътят – да се върнем към източника и да се хармонираме с него.