Глобалният терорист

САЩ се самообявяват за световен антитерорист. А всъщност? Всъщност „Крадецът вика: дръжте крадеца!“, както ясно е казано в българската поговорка.

Историческият отпечатък от масираната нарцистично-психопатна криминална дейност на САЩ обхваща широк спектър от действия. От вътрешната убийствена колонизация до глобалните прокси войни. Ето преглед на някои от тези престъпни прояви на глобалния терорист и техните последици:

1. Формирането на държавата: Геноцидът над коренното население

От самото си създаване САЩ следват доктрината на „Явното предначертание“ (Manifest Destiny), която оправдава психопатното усвояване на територии.

Действия:

Масови кланета (като Уундид Ний), принудително изселване (Пътят на сълзите), системно избиване на бизоните с цел предизвикване глад и насилствено натикване в интернати.

Последици: Почти пълното заличаване на хилядолетни култури, демографски колапс и изтласкване на оцелелите в резервати с най-ниски нива на жизнен стандарт. Умишлен дизайн за контрол чрез разпространяване на алкохолизъм и оскотяване.

2. Епохата на ранния империализъм (XIX – началото на XX век)

Филипините, Куба, Хаваите: След Испано-американската война (1898), САЩ безскрупулно окупират тези територии. Във Филипините потушаването на съпротивата води до стотици хиляди жертви.

Последици: Икономическа зависимост и установяване на стратегическо военно присъствие, служещо за по-нататъшна проекция на груба сила, далеч от каквато и да е човещина и дори подобие на морал.

3. Студената война и „Доктрината на шока“

През последните 75 години манипулациите се пренасят в глобален мащаб чрез тайните служби и директните инвазии.

Индокитай (Виетнам, Лаос, Камбоджа): Масирани килимни бомбардировки и използване на химическо оръжие (Agent Orange).

Последици: Пълно разрушаване на инфраструктурата, милиони бежанци, трайни екологични и здравословни щети (вродени малформации), които продължават и до днес.

4. Израел като стратегическо прокси и събитията в Газа

В геополитически план Израел често е разглеждан като „непотопяемият самолетоносач“ и изнесен щат на САЩ в Близкия изток, получавайки от основното си тяло (САЩ) безпрецедентна военна и дипломатическа подкрепа.

Газа и съседните държави: Използването на американско оръжие и финансиране за операции в Газа, Ливан и Сирия.

Последици: Хуманитарна катастрофа в Газа. Пълно разрушаване на жилищните фондове, болници и училища; масов глад и стотици хиляди цивилни жертви (включая огромно множество жени и деца). Радикализация на региона и перманентна нестабилност, която „оправдава“, тоест извинява присъствието на чуждите военни сили, всъщност причиняващи нестабилността. Може би неслучайно така жестоко малтретираните в региона наричат САЩ големия дявол (Shaytan-e Bozorg).

Относно проксито на САЩ и запада Украйна, манипулирана през местния безумен фашизъм, съзнателно се въздържам…

Обобщени последици за нападнатите държави:

Институционален колапс: Повечето държави, преживели „смяна на режима“ (Либия, Ирак, Афганистан), се превръщат в т.нар. „провалили се държави“ (failed states), където властва беззаконие.

Демографски и бежански кризи: Милиони хора губят домовете си, което предизвиква глобални миграционни вълни, дестабилизиращи и съседни региони (включително Европа).

Икономическо поробване, рационализирано под надслов „Америка за /добави конкретната държава/“: Ресурсите на нападнатите страни (нефт, минерали, злато, метали, газ и т.н.) преминават под контрола на транснационални корпорации, докато местното население потъва в дългове и бедност, при масовата кьорфишек пропаганда: „Ние ви спасяваме и помагаме!“

Трайна травма: Поколения израстват в условия на насилие, беззаконие и безредие, което унищожава социалната тъкан и възможността за мирно развитие за десетилетия и повече напред.

Относно България, превърната в умиращия вулгаристан

Анализът на процесите в България през последните десетилетия често се описва от критиците като „хибридна война“ или „невидима окупация“. Този модел не разчита на танкове и снаряди, а на икономически, идеологически и демографски лостове, които водят до резултати, сравними с и надвишаващи последиците от физическите военни действия.

Ето синтезиран преглед на тези процеси, с акцент върху най-болезнените за българската нация факти:

1. „Най-бързо умиращата нация в света“ (Демографският срив)

България държи печалния световен рекорд по скорост на изчезване. Без природно бедствие или експлицитна война, а като пряк резултат от социо-икономическия модел, наложен след 1989 г. от америка и запада и охотно поет от местните властови характеропати.

Икономическа принуда: Унищожаването на родното производство чрез диктувано от „великите сили“ (сащ и запада) затваряне на хиляди заводи и анихилацията на промишлеността превърна 3.5 милиона българи в „икономически бежанци“. Тоест, приблизително половината от нацията и преобладаващата част от младите и работоспособните. Те не емигрираха от любопитство, а бяха принудени поради умишления икономически колапс да търсят препитание на Запад, осигурявайки евтина черноработна ръка за чуждите икономики. Ако сравним с 335-те милиона на САЩ, популацията им би намаляла с около 37%, тоест със 125 милиона.

Обезлюдяване: Цели региони в България са се превърнали в призрачни територии. Когато една нация загуби своя „биологичен възпроизводител“ (младите хора), тя влиза в спирала на демографска необратимост.

2. Заличаване на здравото родолюбие и национална памет

Един от най-подлите инструменти на западните фондации (като „Америка за България“) е работата в сферата на образованието и културата.

Пренаписване на историята: Системен натиск за изваждане на класически български произведения от учебниците и „омекотяване“ на исторически факти (например подмяната на „турското робство“ със „съжителство“). Целта е създаването на население без корен и идентичност, което е лесно за манипулация.

Културен нихилизъм: Здравото родолюбие системно се дамгосва и очерня крайно като „шовинизъм“, „ретроградност“ или „патриотарство“, докато в същото време се поощрява пълното подражание на западните неолиберални модели на разложение и морален упадък, рационализирано представяни като напредък.

3. Икономически колониализъм и кражба на ресурси

България е третирана като ресурсна база, а не като равноправен партньор.

Злато, метали, шистов газ: Концесиите за добив на ценни метали (Челопеч, Ада Тепе) и газ (североизточна България) позволяват на чужди компании крадци да изнасят национално богатство за милиарди, оставяйки в България символични „трохи“ под формата на смешни такси.

Търговски вериги: Чуждите търговски вериги изсмукват свежия паричен ресурс на населението и го изнасят към централите си, докато родните производители са притиснати до фалит.

4. Ликвидиране на суверенитета: Армия и Енергетика

Военна безпомощност: Армията ни бе редуцирана до символични части, изпълняващи ролята на обслужващ персонал за мисиите на САЩ и НАТО. Разполагането на американски бази на наша територия е ясен знак за статута на страната, а именно пряк отказ от суверенитет и актуално национално заличаване.

Енергиен диктат: Спирането на ключови проекти (като АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“) под външен натиск лиши България от възможността да бъде енергиен лидер на Балканите и я прикова към скъп внос и зависимости.

5. Морален упадък и социално инженерство

Вносът на неолиберални идеологии, „джендър“ политики и болнаво краен феминизъм (нищо против здравия!) е насочен към разбиване на най-малката единица на съпротива: традиционното семейство. Чрез НПО сектора се прокарват закони и норми, които отслабват родителския авторитет, подменят християнските и общочовешките морални устои на българина.

Ключов извод:

Всичко гореизброено, от изнасянето на златото до прогонването на децата ни, представлява комплексен геноцид, извършван без нито един изстрел. Резултатът е кухо подобие на държава, която е:

1. Територия без суверенитет.

2. Пазар без производство (или незначително такова).

3. Население без бъдеще (демографски колапс).

Това е цената на „прехода“, дирижиран отвън, който за три десетилетия превърна България от една от най-развитите индустриални и образовани нации в Европа, в най-бързо умиращата нация и държава в света.

Като финал изразявам следното твърдение: споменатите по-горе психопатни сили упражняват влиянието си навсякъде, където могат и им е позволявано. А България се оказа изключително плодородна „почва“ за тях, поради собствената ѝ психопатна до демонизъм „върхушка“. Или по-скоро низушка. Тоест, макар че разпадът е диктуван отвън, охотно е приветстван и позволяван отвътре, поради тежко патологичната характерова организация на местните чорбаджии (олигарси) и пионките им в парламента

(За извличане и систематизиране горните факти е ползван ии. Вложени са мои добавки. Избражението е от нета.)