Невероятно – но факт! Гениалният човек е винаги извън нормата. Няма как да е в нея и да е гениален! Това обаче не означава, че всички хора от изброените категории (от снимката) са гениални или дори талантливи… Между другото, преводът е не депресанти, а депресари. Остава да се запитаме дали всички гениални люде са непременно депресирани шизоиди или социопатно разчупващи правилата в областта си и затова правещи пробиви и постигащи невъзможното?! Различието и уникалността често депресират, както и самата депресия тласка към творчеството като сублимация. Шизоидията, в преобразувано творчески вид, е способността да си наполовина в този, наполовина в другия свят, в този на потенциала… Оказва се, че има резон в думите на Пьотр!
Не всички гении обаче са дересирани. Когато човек твори и потенциалът тече през него, радостта от досега с любовта поддържат устойчиво състоянието на вдъхновение. Така че, депресираната талантливост е възможна, но като дефицитарна, отрицателна мотивация, не повече.
Трансформираната до стратегическо многомерно мислене шизоидност обаче, плюс способността за надхвърляне на квадратните норми смело, винаги присъстват при гения. Това обаче вече не е нито шизоидия, нито психопатност, а творчески потенциал, изявен на дело – благословия! Ако някой през професионалния си филтър продължава да ги свързва, е все едно да кажеш, че ходещият по водата не плува, защото не го може или че летящият не ходи, тъй като не се справя с лазенето…
Гениалността е холистична перспектива, която интегрира понятия и процеси, но ги надхвърля в гещалта си!