Бързай бавно, стигай бързо. Овладяване на гнева.

Забележка: техниките имат нива на усвояване и приложение. Умишлено не ги обяснявам подробно. Работят оптимално на фона на по-цялостно себепознание, в контекста на упорито вършена психотерапевтична лична и групова работа по характера си. По-долу в дискусията обяснявам това.

Някои техники за справяне с гнева:

  1. Дразня се на това, което не виждам в себе си.
    • Регистрирай.
    • Погледни в себе си зад сляпото петно и проективното формиране на раздразнена реакция – виж и осъзнай сянката, която потискаш.
    • Приеми, разтвори, превърни.
  2. Благодарствена акция
    • Осъзнай надигащия се над безпомощен страх гняв.
    • Благодаря на ситуацията, че сега се отпускам в и зад енергията на гнева и се спускам в пораждащото я страхливо безсилие – смело го осъзнавам.
    • Самообладано и релаксирано дишам и продължавам да благодаря, галейки корена на гнева – страха, с любов. Самообладание!
  3. Стълба към долната земя
    • Какво означава за мен това поведение/ ситуация, наранява ме, пренебрегва ме, несправедливо не предава и лъже и т.н., и какво? Дълбоко зад външния гняв, се чувствам като безсилен загубеняк, никой, нищожество, скапаняк и т.н.
    • Автоматизирирам това смело себепоглеждане, това проследяващо слизане.
    • Практикувам молитвено, смирено прегръщане на осъзнаваните собствени дълбоки вярвания – превръщат се в смела, автентична сигурност. (гневът е признак на дълбока слабост)
  4. Влизане в обувките
    • Дразнеща ситуация и човек/ хора.
    • Аз също правя това понякога или поне ми се иска да го правя.
    • Приемам лошото момче/ момиче в сянката си и извличам силата му до здраво асертивно себеусещане и поведение.
  5. Енергия
    • Осъзнавам, че дразнещата ме ситуация провокира в самия мен собствени скрити в мен самия вярвания – виждам ги, произнасям ги, наричам ги и ги чувствам като тези напрегнати усещания в тялото ми.
    • Усещам енергията на страхогнева зад телесните усещания – цвят, мирис, звук, допир, вкус на енергията, пулсация, тежест, посока на движение…
    • Дишам плавно през енергията зад телесните стягания, завъртам в друга посока, поставям приятен за мен цвят, мирис, вкус, звук, допир, пулсация и усещане, свързвам тази енергийна работа с промяната на вярванията в самоуверено самообладани.
  1. Молитва
    • Осъзнавам задействаните собствени страхливи, тъжни, наранени, безсилни вярвания, провокирани от външно дразнещата ме ситуация или хора.
    • Свързвам осъзнатите вярвания с телесните напрежения, представляващи техен израз; дишам през тях.
    • Моля се върху и през тези телесни усещания, съдържащи вярванията:

Молитва вариант 1:

Благодаря за живота. Благодаря за годините, а още повече за оценените и видени мигове.

Благодаря за илюзията на смъртта и съзирането на непреходното отвъд преходното. Благодаря за виждането на празнотата на този свят, когато е лишен от есенцията на смисъла, на Бога.

Благодаря за осъзнаването, че прощавайки, ми е прощавано, че несъдейки, не съм съден.

Благодаря за разбирането на трудните за мен ситуации и хора като върховни учители и огромно богатство, неслучайно показващо слабите ми страни и водещи ме към лекуването им.

Благодаря за визията на любовта, в която има само една воля – тази на Бога. Благодаря за уроците на доброто толкова, колкото и на тези на злото – защото са дясната и лявата ръка на Бога.

Благодаря за благословията да разбирам, а не да търся разбиране, да любя, вместо да жадувам обич, да давам подкрепа, вместо да я диря – защото давайки, получавам отвътре, от Бога.

Благодаря на Бога за всичко – и за скръбта, и за радостта, еднакво! Благодаря за уникалния шанс да бъда ученик в земното училище.

Благодаря!

Молитва вариант 2:

„Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!… Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!… Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!…“

Част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет

Молитва вариант 3:

Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир;
при омразата нека давам любов;
при обидата – прошка;
при съмнението – вяра;
при отчаянието – надежда;
при мрака – светлина;
при тъгата – радост.
О, Божествени Учителю, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото резонирайки със Себе си, се раждаме за вечен живот.

Франциск Асизки
  1. Гасене на гневния огън с водата на самообладаната сила.
    • Кутия кибрит; отивам в банята; пускам водата (течаща или сипана в съд).
    • Представям си или си спомням дразнещи ме ситуации; осъзнавам задействаните в мен страхливи, тъжни, безсилни, наранени и т.н. вярвания; свързвам ги с усещанията в тялото си.
    • В пика на спомнянето на дразненето и свързването с вярванията в тялото зад него, паля клечка и я гася във водата; дишам и свързвам гасенето с отпускане и погалване на усещанията зад вярванията в тялото; променям ги в самообладана сила, телесно и емоционално спокойствие.
  2. Водна мантра
    • Същото като горното, но ментално, като си представям студената успокояваща вода, заливаща усещанията на вярванията; добавям кратка мантра, която съм свързал дълбоко със спокойствие; ом мани падме хум, Господи Исусе Христе сине Божий, помилуй мя, Господи, да бъде волята Ти, Слава Богу за все – и за скорбь, и за радость…
  3. Дела
    • Осъзнавам автоагресията при задържането на гнева в тялото си.
    • Дишам през нея, стапяйки осъзнатите вярвания за мигове.
    • Отивам и си казвам, правя, действам, променям ситуацията (когато е възможно и удачно).
  1. Медитация
    • Практикувай ежедневно медитация сутрин и вечер по час, ходи веднъж или два пъти годишно на медитативни оттегляния –> няколко години (поне)
    • Осъзнай ситуацията, пораждаща гняв –> пусни стимулите ѝ да те свържат с усещанията на базисните вярвания в тялото ти, които вече познаваш добре.
    • Залей усещанията с медитативно самообладание (equanimity) –> наблюдавай как енергията зад усещанията се преобразува до още повече самообладание. Живей с мощно самообладание на духа!

По-цялостният процес

Нужно е да се случи нещо различно, за да се канализира енергията на емоцията в друга посока. При скръбта понякога (не винаги) е достатъчна известна социална активност, време, появата на партньорска близост и интимност. Понякога обаче външните фактори не са достатъчни и е наложителна промяна в разбиранията, отношението, възприятието… При другите емоции едното вентилиране, е необходим, но недостатъчен фактор за стратегическото им овладяване. Ако човек просто се гневи, ще се гневи пак и пак. Когато обаче прихване гнева си осъзнато, той се преобразува в спокойна мотивация за развитие. Ако човек просто си се страхува, е възможно да е страхлив и цял живот – когато обаче поработи със страха си осъзнато, той се превръща в решителна смелост. Ако човек просто излива страстта си, не след дълго зарядът и се акумулира пак и пак. Когато обаче я прихване с любовта си, мощта ѝ се трансформира до наситено вдъхновение. Позволяването на едното сурово изразяване на емоцията, е само старт.

Овладяването на гнева е като с музикалните умения. Или като бойните изкуства. За да можеш да свириш симфонията в мига на концерта, ти е било нужно време да я научиш. Почнал си от нотите и детските мелодийки… За да можеш в момент на агресия да проявиш самообладание и на най-високо ниво (бойните изкуства имат вътрешна, психична страна), да не отвърнеш със същото, а да не приемеш обидата, да няма за какво в теб да се захване, си започнал от а-б на приемане на паданията, на болката и агресията спокойно, стоял си в собствените си страхове и безсилия с години, докато си ги превърнал в самообладание. Същото е в ситуация на отключен гняв. Нужно е да си виждал фалшивите си подсъзнателни ноти и да си ги превръщал в спокойната музика на силата си. А истинската е на слабостта… За това техники и методи много – учат се. Принципът обаче е този – за да реагираш на мига качествено, си работил със собствените си некачествености. Като няма за какво в теб нечия обида да се закачи, остава си негова към него си…

Техниката, била тя благодарност, когнитивна, молитва, тес, чиста медитация и т.н. , има нива на усвояване и действа само ако ситуацията резонира по сила с вече свършена по-цялостна вътрешна работа по себепознание и себепреработка.

Повтарям, какъвто и директен метод да се ползва, работи само ако е свършена по-цялостната вътрешна работа, отвъд големите думи и тръбящи реклами…

Ето един директен метод в конкретна ситуация на шофиране при отнето предимство: дразнене от другия шофьор; благодаря ти за ваденето на страховете ми зад гнева от … (Собствените – слабост, безсилие, унижение, малкост, злоупотреба, нараняване, несправедливост, пренебрегване…); ползвам ситуацията за преобразуването им до спокойна смелост; с усмивка у благодарност присъствам в осъзнатия вече страх зад гнева; издържам го с любящо себеприемане; превръща се в самообладана сила.

Методите за овладяване на гнева работят, когато вече многократно си проследявал какво стои зад него – какви страхове са отдолу. Да си ги съзнавал, преживелищно да си „ходил“ при тях, като си „слизал“ зад и под гнева си до тях и си се научил да ги разтваряш до самообладание, което пука и външния балон на гнева. Това е процес . Ползват се техники, или не. Но е процес. Тогава в ситуация, дадена техника работи. По-горе споменах доста. Има други стотици – те са като марките коли. Не те са важни, а шофьорът. Та, работни схеми има и е добре, че има. Работят, когато е разширено съзнанието до разтваряне на вече осъзнати наличности.

То е като свиренето на симфония. Казва някой: “ Искам да свиря прекрасно сега – кажи ми работещия алгоритъм!“ Ок, няма проблем, има не един и два. За да се реализират обаче, е нужно малко работа, сформираща нови навици вътрешни и външни, нови неврални пътечки. Едно е да знаеш, второ е да искаш, трето е да можеш, четвърто и пето е да го правиш, казва Хайтов, с малко мои добавки…

На по-високо ниво, се случва едно чисто емоционално-медитативно и на мига и на място заливане на старата реакция със самообладание, канализиращо я в медитативна непоклатимост. За да работи това обаче, освен стабилен опит в медитацията, се изисква известно преминаване през подготвителния аналитичен, когнитивен, хипнотичен и поведенчески процес – колкото е нужно. При всеки е различно, според силата и качеството на наличностите му.

Стремим ли се към супер великолепната и относително лесно действаща техника, всъщност отбягваме собствена вътрешна нелесна трудност, от която упорито извръщаме глава и затова преживяваме в живота си повторяемо …

Когато сме готови за един относително нелек, но затова пък водещ към силни резултати път, парадоксът е, че промяната и реалните резултати идват доста бързо. То е като при страховете, с които постоянно работя, бих казал, достатъчно успешно. Докато настройката е: искам това да се махне сега, не го искам, гарснцията че ще продължава, е сигурна. Когато отношението стане: „Готов съм да преживявам това ако е нужно още сто години и сто пъти по-силно, но ще се уча и ще растат, ще послушам скритите в преживяването уроци!“ – тогава парадоксално закономерно, справянето е сигурно и в съвсем приемливи срокове.

Вашият коментар