Ключов алгоритъм:
1) Три пъти стегни и отпусни тялото си, като като задържиш мускулите си контрахирани при вдишано положение за няколко секунди, а после при издишването релаксираш. След третата поредица, отпусни всичко напълно. Дори и ума си. Когато идват вербални или визуални мисли, спокойно ги наблюдавай от позицията на безпристрастен зрител. Без да се привързваш към добрите, нито да гониш другите. Без да ги определяш или категоризираш, просто ги остави да протекат и изчезнат там, откъдето са възникнали – от самата природа на ума. Съзерцание. Когато умът ти потъне в дълбоко медитативно състояние, а мозъкът ти забави честотата си до алфа и тела вълни, обикновените мисли ще имат склонност да преминават в сънни, архетипни, работещи на принципа на съня мисли. Осъзнай тези сънни образи, поиграй си за малко с тях, като помниш, че това е само сън. Тогава остави и тази менталност да затихне, като разрешиш на съня да ражда представността си, но ти я наблюдаваш спокойно, от позицията на ядрото на духа си, на Себе си. Тогава умът отново стихва и потъва в съзерцание на чистата реалност, такава каквато е – вече на по-дълбоко когнитивно ниво. В това състояние осъзнаваш, че живееш в Любовта, дишаш Любовта, знаеш чрез Любовта, изпълваш се със смисъл, извиращ от Любовта, която сега насища всеки квант от съзнанието ти. Просто биваш Себе си – а какво си ти, ако не част от енергията на Любовта?!
2) Представи си, че стоиш прав на парапета на моста „Витиня“, с вързано бънджи въже за глезените ти. 150 метра са зейнали под теб. Знаеш рационално, че въжето е абсолютно сигурно, както и че мъжете от специализирания клуб за предоставяне на екстремни услуги познават добре работата си. Въпреки това подсъзнанието ти просто крещи в паника. Не можеш да се хванеш нито за приятелите си зад теб, нито за парапета, нито за собственото си мислене дори, пометено от вълната на страха. Можеш обаче да се довериш, със смирено любящо приемане да позволиш на Любовта да прегърне ужаса ти. За миг си спомни преживяването си на любящо единство от предната стъпка – съзерцание. Тогава, освободил всякакъв его – контрол, просто скочи… в сянката си. Политаш. Умът няма време да следва каквато и да е тромава логика – празен и свободен е. Единствено взривът от паника и съзерцателното сливане са там. Като проблясък на мълния, в теб нещо се случва – осъществява се качествена промяна. Светлината залива тъмнината. При смирен, изчезнал ум, свръхсъзнанието прегръща подсъзнанието. Почувствай това или просто му позволи да се случи. Страхът пак е там, но много по-малко и някакси различен. Сформира се смелостта ти!
- Циркулирай между горните две стъпки неколкократно.
3) След като неколкократно повториш горните две стъпки, потъни отново в съзерцание на Бога извътре ти. Тогава виж себе си дисоциирано, от позицията на спокоен наблюдател, във важни за теб житейски моменти на преживяване на тревожност: п.а., здравна тревожност, социална тревожност и т.н. От тази отстранена позиция, почувствай как ти, вътре в наблюдаваните сцени, сега реагираш различно – осмеляваш се да освободиш его – контрола си и „скочиш“ в страха си. За малко остави ума си чист и свободен – нека за миг всичко се разтвори в съзерцателната обич. Тогава отново виж напрегнатата ситуация, но сега ти, бидейки самото любящо спокойствие, влез в нея и отново я преживей, асоциирано. Присъствието на Любовта залива жалкия его-контрол. Отпусни го, позволи му да се стопи в безкрая на светлината ти. Тогава тя залива страха и той метаморфозира до смирена смелост.
4) Едно различно присъствие се ражда в живота ти. Виж себе си в различни социални ситуации, които сега преживяваш от позицията на любящата смелост. Забележи как се движиш различно, със самоуверена и релаксирана осанка и език на тялото, как говориш със спокоен, уверен и завладяващ тембър, как светят очите ти, преливащи от светлината на силата на любовта ти! Живей силно и решително!