…Given that the kynurenine pathway consumes tryptophan and produces anthranilic acid…
Доскоро, а дори и понастоящем, в психиатрията и психотерапията казвахме, че за тестването на психичните разстройства не се прилага твърда наука, не се правят кръвни изследвания, някакви биопсии, генетични или мозъчни проучвания и интервенции. Е, както изглежда, в следващите десетилетия биологичната база на психичните проблематики, ще става все по-ясна и активна част от лечението им. Това не само не заменя психологичните и психотерапевтични подходи, но ги прави единствено по-функционално ефективни.
В настоящата статия се говори за изследванията на кръвен процес, при който намаляването нивата на триптофана в кръвната плазма, води до увеличаване на антраниловата киселина. Триптофанът е прекурсор на серотонина, невромедиаторът на благото спокойствие, на доброто, хармонично настроение. Така, регистрирайки повишените нива на антраниловата киселина, може биологично не само да се оценява риска от депресия, но и да се третира химически, повлиявайки споменатия цикъл.
Аз съм благодарен на тези епохални пробиви. Защото самата дефиниция на психиатричната и психотерапевтична помощ, започва да се променя. За в бъдеще психотерапевтите, независимо от какъв научен бекграунд идват, ще учат далеч повече биология, биохимия, невронауки, ендокринология и генетика.
В наши дни далеч в не всяка психотерапевтична модалност присъства дори базисно обучение по психиатрия … В естествената психотерапия, са предвидени модулите „Психиатрия и психопатология“, „Психофармация“, „Ендокринология, биологични процеси и психопатология“, „Основи на когнитивната наука“, „Хранителен режим (диетология), двигателна активност, закаляване и психично здраве“, „Холистична медицина и психично здраве“. Така обучението в естествена психотерапия авангардно следвайки духа на времето, стъпва на стабилна научна база.
Научната база разбира се, не заменя харизмата, интелекта, емпатията, уменията за мотивиране, за синхрон и водене в психотерапевтичния процес – не, но просто дава стабилно познание.
Пак казвам: прогнозата ми, идваща не от интелектуалничене, а просто от следване на развиващия се рисърч, е за едно далеч по-„плътно“ обединяване на психологичната и психиатрична науки с невронауките, генетиката, ендокринологията, биохимията, та дори и с изкуствения интелект. Оттам и в по-практичните и свързани с приложното изкуство на душелечението обучение по психотерапия, биологичната база ще бъде много по-застъпена.